ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 06.ХIІ.2015 / 
 23..2015  год.
Издание на православния  катедрален храм 

 Неделя 27-та след  Петдесетница

 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ, НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО,

НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

   “Моят живот в Христа”

 

         Нашето тяло живее чрез сложен обмен със същите елементи, от средата около нас, от които то самото е съставено. Постоянно поема в себе си необходимият му въздух, вода, органични (и други) вещества. А душата ни живее чрез Божия Дух, от Който тя има своето начало, като постоянно поема и поглъща в себе си, за поддържане на своя живот, живота на Триипостасния Бог - чрез светлината на ума, благоразположението и желанията на сърцето и волята, както и силата за (вършене) на добро. Както тялото, ако не се храни със сродните за него вещества, не може да живее и умира, така и душата, ако не се храни с молитвата или добрите помисли, чувства и дела, също умира. До определено време, нашата телесна природа се изхранва и тялото израства, но ако чрез храната, питието, или вдишвания въздух, в него попадне отрова или зараза, те веднага причиняват телесно заболяване, и дори смърт,  ако не получи помощ. Така и в нашата духовна природа, до известно време всичко протича благополучно. Но когато към нея се прилепи дяволът, тогава тя започва да страда тежко, изпада във вцепенение, и тогава й е нужна бързата помощ от Небесния Лекар, Бога на духовете. А тази помощ може да получи само чрез молитвата, произтичаща от вярата. (Дяволските примамки в човешката душа съответстват на отровата в телесната природа. С тази разлика, че отровата от веществената природа рядко попада в тялото ни, докато примамките винаги са с нас и около нас.) За изхранване и поддържане живота на тялото ни винаги е налице тази необходима среда, в която то живее, именно – светлина, въздух, вода, храна. Като изключително необходим за живота му всеки миг, въздухът постоянно обгражда тялото, а водата е навсякъде, както растенията и животните. Така и за душите ни, винаги в изобилие са готови силите за поддържане на техния живот, готова е духовната храна, питие и облекло – и те са в Триединния Бог. Той изпълва всичко, като се намира навсякъде, Той е както във въздуха, така и в светлината на мисълта. Във всеки миг от нашия живот, Господ е готов по силата на нашата вяра, и заради постоянното молитвено настроение на нашата душа, да поддържа душевните ни сили със Своята вседействена благодат. Така Той става за нас непрестанна светлина за ума и сърцето, въздухът, който диша душата ни, храната, с която тя се храни и подкрепя, както и животворящата топлина, с която се съгрява, дрехата, с която тя не само прикрива своята греховна голота, но и се украсява с нея като с царска порфира – това е надеждата в Христовото оправдание. Във всеки миг от своето битие човек се намира в две среди – веществена и духовна. От едната получава поддръжка на телесния си живот, а от другата – на духовната си природа. Едната е видимият веществен свят, а другата е безконечният, ипостасният Божий Дух, Който изпълвайки всичко, едновременно с това се намира над всичко и всичко съдържа, Самият неограничаван от нищо. Толкова нищожен и немощен сам по себе си е всеки човек, че за поддържане на своето битие той получава всичко отвън. Сам той (оставен на себе си) е нищо. И както тялото му се поддържа от въздуха, храната и питието, така душата се поддържа от молитвата, четенето на Словото Божие и светите тайнства.

        От друга страна, във владението на Всеблагия и Всесилен Бог се намират и падналите зли духове, чието място е именно въздуха и земята. Човекът се оказва увлечен от тях към зло от самото начало, (след грехопадението и изгонването от Едемския рай). Така злите духове винаги са били, сега са, а и ще бъдат до края на този свят, заедно с човешкия род, затова представляват, образно казано, една среда, която ни обкръжава и сред която живеем. Хората са свободни същества, при това в състояние на падение, макар и възстановени от Божия Син, и стоящи в тази благодат със свободна вяра, с добрите разположения към Бога, и с добрите си дела. Те обаче са длъжни да се ограждат от противните сили чрез постоянна молитва към Бога, защото те воюват с душите ни, като желаят да ни уловят в своя плен и да ни направят подобни на себе си по дух. Всички трябва да сме изключително предпазливи и внимателни, да не би със своя дух, и делата си, да привикнем с поднебесните духове на злобата, да не би вместо Бога, те да се превърнат в дихание на нашите души. Да внимаваме да не би злото, което представлява тяхната природа да се превърне в наше (лично) зло. Впрочем, ние винаги сме длъжни да помним, че „Тоя, Който е в нас, е по-голям от оногова, който е в света.” /1 Ин. 4:4/, че Господ владее и над тях с пълната Си власт. Той само допуска, доколкото това е според Неговата правда, според Неговата благост и премъдрост, да действат в света, за вразумление и изправление на хората. Но има хора, които имат дявола за своя одежда, храна и питие, подобно на това, както истинските християни - в Христа са облечени, и с Неговите Тяло и Кръв се хранят. Навсякъде в света има една двойственост – едно против друго: дух и тяло, добро и зло. Сатаната има своите съобщници и помощници за разпространение на своето владичество сред хората. Бог има Своите ангели, които изпраща на всеки християнин - да го пазят и ръководят към блаженото Христово царство.

         Не унивай, когато върху душата ти налитат адските облаци, един от друг по-мрачни; когато към душата ти се прилепя адска злоба, завист, съмнение, противене, и други подобни. Бъди убеден, че съществуването на тези мрачни облаци на мисления хоризонт е неизбежно, но то не винаги се случва, и не е (особено) продължително, подобно на мрачните облаци на небето. Понасят се за известно време, и преминават, и отново мисловната атмосфера на душата се прояснява. В природата е целесъобразно да има облаци на небето, да има и залез на дневната светлина, но те закономерно преминават и отново възсиява светлината, слънчевата светлина, и при това с нова сила.

         Виждали сте колко почтително, смирено и стройно се държат със своите началници подчинените от всички съсловия и звания. В тези взаимоотношения изпълняват своя дълг на подчинение. Виждали сте и с какво благоговение и строг етикет се обръщат приближените към царя. Всичко това са (могат да послужат като) образци за отношението на тварите към Твореца, и в тази стройност, в подчинението им на Неговите закони се състои тяхното благосъстояние и цел на живота им.

         Духовната нищета се състои в това, да считаме себе си като несъществуващи, а само Единия Бог за съществуващ; да считаме Неговите думи по-висши от всичко на света, и нищо да не щадим за тяхното изпълнение, дори собствения си живот. Божията воля да считаме за всичко, както за себе си, така и за другите, а своята воля напълно да отхвърлим. Нищият духом от цялото си сърце желае и казва: да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля. Самият той сякаш изчезва (престава да съществува), навсякъде и във всичко желае да вижда Бога – в себе си, и в другите. Всичко да  бъде Твое (Господи), а не мое. Желае да съзерцава Неговата святост, както в себе си, така и във всички, също и Неговото царство и Неговата воля. Единствено Него да вижда как изцяло изпълва човешките сърца, защото само Той е истински - Безначален и Вечно Съществуващ, Всеблаг и Всесъвършен, Който всичко е създал … За нищия духом дори целият свят е едно нищо, навсякъде той вижда единствено Бога, Който всичко оживява и всичко управлява. За него няма място без Бога, няма и миг без Бога – навсякъде и във всяка минута той е с Бога и дори - сам с Него. Нищият духом не смее и не мисли да постига непостижимото, да разкрива Божиите тайни, да мъдрува за висшите (непостижими) неща. Той вярва единствено на словата на Жизнодавеца Господ, знае, че всяко Негово слово е истина, дух и вечен живот. Така вярва и на словата на Неговата Църква, постоянно наставлявана от Светия Дух на всяка истина. Вярва така, както детето вярва на майка си и на баща си - без да търси доказателства, облягайки се изцяло на тях. Нищият духом счита себе си за най-последен и грешен от всички, вменява на себе си, че е достоен да бъде тъпкан от всички.

         Хитра и внимателна е птичката, затова че не позволява на ловците да я уловят в просторите на Божия свят, и когато види, че някой се приближава до нея и иска да я хване, веднага излита нагоре към небето и така се избавя от ловците. Така и християнинът, трябва да бъде мъдър и бдителен, за да не улови безплътният ловец душата му. Нашата душа е като небесната птичка, а дяволът е злобният ловец, търсещ (непрестанно) да погълне нечия душа. Както излитащата нагоре птичка се спасява от ловеца, така и ние, когато видим врага - дявола, който лови душите със земните неща, трябва незабавно да ги изхвърлим и премахнем от сърцата си, и за миг да не се привързваме към тях. Да излетим с помислите си нагоре към Господа Иисуса,  нашият Спасител, и по този начин лесно ще се избавим от примката на ловеца. /Пс. 90:3/

         Новият (благодатно обновеният) човек намира удоволствие в послушанието, а ветхия иска да се противи и да непокорства. И така, да бъде Господи, Твоята воля! Приемам за израз на Твоята воля всичко,  което изисква от мене поставената над мене власт, (приемам с търпение) всичко, което другите вършат с мене (по отношение на мене). Всичко, което става с мене, защото нищо не става без Тебе. Ти си (Вездесъщият) във всичко, чрез всички, и всичко.

         За истински вярващия в Бога, всеки веществен земен елемент, както и всички видими светове, сякаш изчезват, за него няма дори една единствена мислена линия в пространството без Бога. Той навсякъде съзерцава Едното Безконечно Същество – Бог. Той си представя как с всяко вдишване на въздуха, той диша чрез Бога. Господ за него е навсякъде и всичко, а тварите сякаш не съществуват, като (дори) той самият с желание изчезва мислено, за да даде и в себе си място единствено на Вездесъщия (всичко изпълващия) Бог, Който да върши всичко и в него самия.

         Понякога, едва си се насладил на Господа, и бързо след това врагът, сам той, или чрез хората, ти докарва огромна скръб. Такава е орисията и участта на работещите за Господа в този живот. Например, когато си се успокоил и развеселил след светото Причастие от Чашата Господня, веднага след отслужването на светата Литургия, посреща те (някакво) огнено изкушение, с което идва и скръбта. Дори при Самата Чаша врагът те напада и те смущава с различни помисли. Искаш или не искаш, трябва да се бориш. Иска ти се дълго, дълго да си починеш с Господа, но враговете не дават (този покой). Докато страстите действат в нас, докато ветхия човек продължава да е жив, докато още не е умрял, дотогава ще ни се налага много да скърбим от различни изкушения в живота, от борбата на ветхия човек с новия.

         Когато в душата ми царува святият мир на добрите помисли, тогава в мен истински (реално и осезаемо) почива Царят на мира – Господ Иисус Христос, с Бог Отец и Светия Дух. Точно тогава съм особено длъжен да се изпълвам с чувство на благодарност към Началника на мира, и да се старая с всички сили да запазя в себе си този сърдечен мир чрез молитвата и отстраняване от всеки грях, вътрешен  и външен.

        

 

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева …, ч.VІІ , 1894 г. стр. 57 – 64.

 

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза