ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 06.ХIІ.2015 / 
 23..2015  год.
Издание на православния  катедрален храм 

 Неделя 27-та след  Петдесетница

 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ, НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО,

НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

   “Моят живот в Христа”

 

         Нашето тяло живее чрез сложен обмен със същите елементи, от средата около нас, от които то самото е съставено. Постоянно поема в себе си необходимият му въздух, вода, органични (и други) вещества. А душата ни живее чрез Божия Дух, от Който тя има своето начало, като постоянно поема и поглъща в себе си, за поддържане на своя живот, живота на Триипостасния Бог - чрез светлината на ума, благоразположението и желанията на сърцето и волята, както и силата за (вършене) на добро. Както тялото, ако не се храни със сродните за него вещества, не може да живее и умира, така и душата, ако не се храни с молитвата или добрите помисли, чувства и дела, също умира. До определено време, нашата телесна природа се изхранва и тялото израства, но ако чрез храната, питието, или вдишвания въздух, в него попадне отрова или зараза, те веднага причиняват телесно заболяване, и дори смърт,  ако не получи помощ. Така и в нашата духовна природа, до известно време всичко протича благополучно. Но когато към нея се прилепи дяволът, тогава тя започва да страда тежко, изпада във вцепенение, и тогава й е нужна бързата помощ от Небесния Лекар, Бога на духовете. А тази помощ може да получи само чрез молитвата, произтичаща от вярата. (Дяволските примамки в човешката душа съответстват на отровата в телесната природа. С тази разлика, че отровата от веществената природа рядко попада в тялото ни, докато примамките винаги са с нас и около нас.) За изхранване и поддържане живота на тялото ни винаги е налице тази необходима среда, в която то живее, именно – светлина, въздух, вода, храна. Като изключително необходим за живота му всеки миг, въздухът постоянно обгражда тялото, а водата е навсякъде, както растенията и животните. Така и за душите ни, винаги в изобилие са готови силите за поддържане на техния живот, готова е духовната храна, питие и облекло – и те са в Триединния Бог. Той изпълва всичко, като се намира навсякъде, Той е както във въздуха, така и в светлината на мисълта. Във всеки миг от нашия живот, Господ е готов по силата на нашата вяра, и заради постоянното молитвено настроение на нашата душа, да поддържа душевните ни сили със Своята вседействена благодат. Така Той става за нас непрестанна светлина за ума и сърцето, въздухът, който диша душата ни, храната, с която тя се храни и подкрепя, както и животворящата топлина, с която се съгрява, дрехата, с която тя не само прикрива своята греховна голота, но и се украсява с нея като с царска порфира – това е надеждата в Христовото оправдание. Във всеки миг от своето битие човек се намира в две среди – веществена и духовна. От едната получава поддръжка на телесния си живот, а от другата – на духовната си природа. Едната е видимият веществен свят, а другата е безконечният, ипостасният Божий Дух, Който изпълвайки всичко, едновременно с това се намира над всичко и всичко съдържа, Самият неограничаван от нищо. Толкова нищожен и немощен сам по себе си е всеки човек, че за поддържане на своето битие той получава всичко отвън. Сам той (оставен на себе си) е нищо. И както тялото му се поддържа от въздуха, храната и питието, така душата се поддържа от молитвата, четенето на Словото Божие и светите тайнства.

        От друга страна, във владението на Всеблагия и Всесилен Бог се намират и падналите зли духове, чието място е именно въздуха и земята. Човекът се оказва увлечен от тях към зло от самото начало, (след грехопадението и изгонването от Едемския рай). Така злите духове винаги са били, сега са, а и ще бъдат до края на този свят, заедно с човешкия род, затова представляват, образно казано, една среда, която ни обкръжава и сред която живеем. Хората са свободни същества, при това в състояние на падение, макар и възстановени от Божия Син, и стоящи в тази благодат със свободна вяра, с добрите разположения към Бога, и с добрите си дела. Те обаче са длъжни да се ограждат от противните сили чрез постоянна молитва към Бога, защото те воюват с душите ни, като желаят да ни уловят в своя плен и да ни направят подобни на себе си по дух. Всички трябва да сме изключително предпазливи и внимателни, да не би със своя дух, и делата си, да привикнем с поднебесните духове на злобата, да не би вместо Бога, те да се превърнат в дихание на нашите души. Да внимаваме да не би злото, което представлява тяхната природа да се превърне в наше (лично) зло. Впрочем, ние винаги сме длъжни да помним, че „Тоя, Който е в нас, е по-голям от оногова, който е в света.” /1 Ин. 4:4/, че Господ владее и над тях с пълната Си власт. Той само допуска, доколкото това е според Неговата правда, според Неговата благост и премъдрост, да действат в света, за вразумление и изправление на хората. Но има хора, които имат дявола за своя одежда, храна и питие, подобно на това, както истинските християни - в Христа са облечени, и с Неговите Тяло и Кръв се хранят. Навсякъде в света има една двойственост – едно против друго: дух и тяло, добро и зло. Сатаната има своите съобщници и помощници за разпространение на своето владичество сред хората. Бог има Своите ангели, които изпраща на всеки християнин - да го пазят и ръководят към блаженото Христово царство.

         Не унивай, когато върху душата ти налитат адските облаци, един от друг по-мрачни; когато към душата ти се прилепя адска злоба, завист, съмнение, противене, и други подобни. Бъди убеден, че съществуването на тези мрачни облаци на мисления хоризонт е неизбежно, но то не винаги се случва, и не е (особено) продължително, подобно на мрачните облаци на небето. Понасят се за известно време, и преминават, и отново мисловната атмосфера на душата се прояснява. В природата е целесъобразно да има облаци на небето, да има и залез на дневната светлина, но те закономерно преминават и отново възсиява светлината, слънчевата светлина, и при това с нова сила.

         Виждали сте колко почтително, смирено и стройно се държат със своите началници подчинените от всички съсловия и звания. В тези взаимоотношения изпълняват своя дълг на подчинение. Виждали сте и с какво благоговение и строг етикет се обръщат приближените към царя. Всичко това са (могат да послужат като) образци за отношението на тварите към Твореца, и в тази стройност, в подчинението им на Неговите закони се състои тяхното благосъстояние и цел на живота им.

         Духовната нищета се състои в това, да считаме себе си като несъществуващи, а само Единия Бог за съществуващ; да считаме Неговите думи по-висши от всичко на света, и нищо да не щадим за тяхното изпълнение, дори собствения си живот. Божията воля да считаме за всичко, както за себе си, така и за другите, а своята воля напълно да отхвърлим. Нищият духом от цялото си сърце желае и казва: да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля. Самият той сякаш изчезва (престава да съществува), навсякъде и във всичко желае да вижда Бога – в себе си, и в другите. Всичко да  бъде Твое (Господи), а не мое. Желае да съзерцава Неговата святост, както в себе си, така и във всички, също и Неговото царство и Неговата воля. Единствено Него да вижда как изцяло изпълва човешките сърца, защото само Той е истински - Безначален и Вечно Съществуващ, Всеблаг и Всесъвършен, Който всичко е създал … За нищия духом дори целият свят е едно нищо, навсякъде той вижда единствено Бога, Който всичко оживява и всичко управлява. За него няма място без Бога, няма и миг без Бога – навсякъде и във всяка минута той е с Бога и дори - сам с Него. Нищият духом не смее и не мисли да постига непостижимото, да разкрива Божиите тайни, да мъдрува за висшите (непостижими) неща. Той вярва единствено на словата на Жизнодавеца Господ, знае, че всяко Негово слово е истина, дух и вечен живот. Така вярва и на словата на Неговата Църква, постоянно наставлявана от Светия Дух на всяка истина. Вярва така, както детето вярва на майка си и на баща си - без да търси доказателства, облягайки се изцяло на тях. Нищият духом счита себе си за най-последен и грешен от всички, вменява на себе си, че е достоен да бъде тъпкан от всички.

         Хитра и внимателна е птичката, затова че не позволява на ловците да я уловят в просторите на Божия свят, и когато види, че някой се приближава до нея и иска да я хване, веднага излита нагоре към небето и така се избавя от ловците. Така и християнинът, трябва да бъде мъдър и бдителен, за да не улови безплътният ловец душата му. Нашата душа е като небесната птичка, а дяволът е злобният ловец, търсещ (непрестанно) да погълне нечия душа. Както излитащата нагоре птичка се спасява от ловеца, така и ние, когато видим врага - дявола, който лови душите със земните неща, трябва незабавно да ги изхвърлим и премахнем от сърцата си, и за миг да не се привързваме към тях. Да излетим с помислите си нагоре към Господа Иисуса,  нашият Спасител, и по този начин лесно ще се избавим от примката на ловеца. /Пс. 90:3/

         Новият (благодатно обновеният) човек намира удоволствие в послушанието, а ветхия иска да се противи и да непокорства. И така, да бъде Господи, Твоята воля! Приемам за израз на Твоята воля всичко,  което изисква от мене поставената над мене власт, (приемам с търпение) всичко, което другите вършат с мене (по отношение на мене). Всичко, което става с мене, защото нищо не става без Тебе. Ти си (Вездесъщият) във всичко, чрез всички, и всичко.

         За истински вярващия в Бога, всеки веществен земен елемент, както и всички видими светове, сякаш изчезват, за него няма дори една единствена мислена линия в пространството без Бога. Той навсякъде съзерцава Едното Безконечно Същество – Бог. Той си представя как с всяко вдишване на въздуха, той диша чрез Бога. Господ за него е навсякъде и всичко, а тварите сякаш не съществуват, като (дори) той самият с желание изчезва мислено, за да даде и в себе си място единствено на Вездесъщия (всичко изпълващия) Бог, Който да върши всичко и в него самия.

         Понякога, едва си се насладил на Господа, и бързо след това врагът, сам той, или чрез хората, ти докарва огромна скръб. Такава е орисията и участта на работещите за Господа в този живот. Например, когато си се успокоил и развеселил след светото Причастие от Чашата Господня, веднага след отслужването на светата Литургия, посреща те (някакво) огнено изкушение, с което идва и скръбта. Дори при Самата Чаша врагът те напада и те смущава с различни помисли. Искаш или не искаш, трябва да се бориш. Иска ти се дълго, дълго да си починеш с Господа, но враговете не дават (този покой). Докато страстите действат в нас, докато ветхия човек продължава да е жив, докато още не е умрял, дотогава ще ни се налага много да скърбим от различни изкушения в живота, от борбата на ветхия човек с новия.

         Когато в душата ми царува святият мир на добрите помисли, тогава в мен истински (реално и осезаемо) почива Царят на мира – Господ Иисус Христос, с Бог Отец и Светия Дух. Точно тогава съм особено длъжен да се изпълвам с чувство на благодарност към Началника на мира, и да се старая с всички сили да запазя в себе си този сърдечен мир чрез молитвата и отстраняване от всеки грях, вътрешен  и външен.

        

 

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева …, ч.VІІ , 1894 г. стр. 57 – 64.

 

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза