ДУХОВНА БЕСЕДА

 25.Х.2015 / 
 12.X.2015 год.
Издание на православния  катедрален храм 

 Неделя 21-та след  Петдесетница

 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

Из дневника на св. прав. Иоан Кронщадски

“Моят живот в Христа”

ЗА МОЛИТВЕНОТО ПРИЗОВАВАНЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА, НА ВСИЧКИ СВЕТИИ.

ЗА СВЕТИЯ КРЪСТ

 

       Всички ние живеем в някакво измамно затъмнение на сърцето и ума, но Господ Иисус Христос е нашето просвещение. Светиите винаги ни виждат чрез Божията благодат, защото те са в Бога и Бог е в тях, те са един дух с Него /1 Кор. 6:17/, а Господ всичко вижда и всичко чува. Затова, когато гледаш в Църква образите на Божиите светии, вярвай, че те те виждат, най-вече – виждат в твоето сърце.

       Господи, наши молитвеници пред Тебе предлагаме Твоите светии, тези духовни благоухания, това море от Твои аромати. Приеми тяхната благоуханна любов и чистотата на молитвите им за нас, и ни избави от греховния смрад. Защото нашите сърца са нечисти и устата ни скверни, недостойни за сладостните беседи с Тебе. Всичко в нас е земно, тленно, скверно и лукаво, а те, Твоите светии са едно пречисто море. Най-вече, Твоята Пречиста Майка, Твоята одушевена светоносна палата, по-чиста от слънчевия блясък, по-благоуханна от всички аромати, защото с благоуханието на Нейната святост и на Нейните божествени добродетели са изпълнени както небето, така и земята. С изключително благоговение трябва да произнасяме Божието име, като помним, че Той е привел всичко от небитие в битие, и всичко съществуващо се крепи единствено на Неговата благост, на всемогъщата Му сила и премъдрост. С най-голямо благоговение произнасяй името на Божия Син, Иисус Христос, чрез Когото всичко е станало и се управлява, Който и сега носи (поддържа) всичко съществуващо; със силното си Слово създава времената и годишните промени – лято, есен, зима и пролет. Той дава плодовете на земята, като я изпълва с хора и животни, въздуха – с птици, създава морета, езера и реки. Умножава човешкия род и го задоволява с нужните му блага. Той спасява от грях и от злите духове. Той приготвя обители в царството Небесно на тези, които Го обичат. И досега все Той е, Който произвежда (неизменно) светлината над земята, Който е причина за живителния въздух за дишане на всички живи твари … ”Благословен е Господ Бог, Който едничък прави чудеса.” /Пс. 71:18/, Бог всеблаг, всемогъщ, премъдър, Бог на милостта, на щедростите и човеколюбието! „Кой Бог е тъй велик, както нашия Бог! Ти си Бог, Който прави чудеса.” /Пс. 78:14, 15/ С благоговение произнасяй и името на Пречистата Майка на Господа Иисуса Христа, Приснодева Мария, Която Го роди за наше спасение. Чрез Нея ние се удостоихме с безчислените блага на Божията благост – прощение на греховете, освещение, просвещение, обновление, обожение, избавяне от вечната смърт, извеждане на небесата, богоусиновление, обожение, и вечен живот. С благоговение произнасяй имената на Христовите апостоли, негови самовидци и слуги, понесли по целия свят Неговото божествено учение, насадили и разпространили на земята спасителната вяра и Христовата църква – вярата на обновленето и спасението. Също и имената на светите мъченици, които се родиха във вечния живот като проляха кръвта си за вярата. На преподобните, които с изнуряването на телата си, изнурили в себе си греха и страстите, и така достигнали блаженото обновление и вечния живот. Имената на светите безсребреници, които със своята нестежателност придобили безценното съкровище на духа и вечния живот. Така и по отношение на всички светии. Същата тази плът, за която толкова се грижим, упокояваме, услаждаме, украсяваме, точно тя е и особено коварен и опасен враг на душите ни. Тя непрестанно се противи на Божията любов, на Божията воля и Неговите заповеди. Стреми се да изпълнява своята воля и почти винаги постига това, освен когато Господ противопостави някакво силно препятствие като действие на Своя благ и премъдър промисъл за нашето спасение. Тази плът, заедно със страстите и похотите, трябва винаги да разпъваме, а не (излишно) да я обгрижваме. Трябва да я умъртвяваме с пост, бдение, молитва и трудове, а душата да упражняваме в четене на Божието слово, в богомислие и молитва.

         Като се молим на св. Богородица, на ангелите и светиите, ние ги признаваме като единно тайнствено Тяло на Църквата, към което, макар и грешни, принадлежим и ние. Вярваме, че те от любов се молят на Бога за нашето спасение. Като се молим от сърце за различните съсловия и лица от земното ни отечество и за целия свят, ние признаваме себе си също за едно велико тяло с всички, по духа на любовта и желанието за добро на всички - толкова, колкото и за нас самите. Накрая, като се молим за упокоение на починалите (небесни, земни и преизподни), ние считаме и тях за едно тяло с нас, духовно тяло, и им желаем мир и покой в страната на безсмъртието, изповядвайки, че те са живи със своите души, и че ние, може би много скоро ще отидем при тях. Ето го плодът на Христовата вяра – единение в любовта с всички – небесни, земни и преизподни! Колко висок е духът на Църквата! Ако бихме могли и ние да се извисим до този дух! Вниквайте в духа на християнското богослужение, в духа на ектениите, молитвите, тайнствата и обрядите, и сами се прониквайте от тях. Горко на отделящите се от Църквата – тях съвсем ще ги обезуми духа на света, духа на злобата.

         Когато от цяло и чисто сърце призовавам нашата Владичица Богородица, светите ангели и всички светии, те са ми също толкова близки, колкото ми е близка собствената ми душа. Те ме слушат така, както аз слушам себе си, защото всичко това е едно Тяло, един Дух, една Църква – на ангелите и на човеците. Каквото отношение имат един към друг членовете на тялото, такова отношение имат един към друг и членовете на Църквата. Един на друг служат, един на друг помагат, един друг спасяват.

         Кръстът и кръстния знак (знамение) са сила Божия, затова винаги им е присъщ (чрез тях действа) Господ. Същото е и с иконите – на Господа, на Божията Майка, на светите ангели и светите човеци. За вярващите те също могат да бъдат Божия сила и да вършат чудеса. Защо? – Защото по силата на Божията благодат им е присъщо (чрез тях действа) Господ, св. Богородица, ангелите или светиите, т.е. те (самите) винаги са ни толкова близки, дори по-близки от самите (техни) икони. Това е истина, която опитът потвърждава много често.

         Демоните треперят от животворящия Кръст, и дори от самото знамение на Кръста, защото на Кръстното дърво е бил прикован Божият Син и го е осветил със Своите страдания на него. А защо демоните треперят от света Богородица и дори от Нейното пресвято име? – Защото като пресветла звезда, Тя цялата е в сиянието на Светлината, на Бога, като въглен, разпален от великия огън, Тя също е огнена и пресветла. Колко лесно е да помислиш, че както Той, Бог, е Светлина и Святост, така и Тя е вечна Светлина и вечна Святост. Амин.

         Божията Майка е една плът и кръв, един дух със Спасителя, като Негова Майка. Колко безмерна е Нейната заслуга по Божия благодат, че е станала Майка на Самия Бог! Тя Му е дала плът от Своята пречиста и всеосветена плът, хранила Го е с мляко, на ръце Го е носила. Обличала Го, и всячески пазела юношеството Му, целувала Го многократно, и Го приласкавала. Господи, кой може да опише величието на светата Дева Богородица! ...Единствено мисълта, и простото сърдечно движение да Я призове (да се обърне към Нея) … Тя е едно с Бога, както и светиите.

         Вие, земнородните, които нямате чистота, тържествувайте за това, че недостижимата за вас чистота на душата и тялото, в съвършенство и с излишък е достигната от Пресветата Дева Мария, Майката на нашия Господ Иисус Христос! Тържествувайте и се молете на Нея да научи и вас, и вашите чеда, да прекарате в чистота живота си в този тлетворен, пълен със съблазни свят. Заради Нейната чистота, смирение и добродетели, и за това, че се е удостоила да бъде Майка на Бог Слово, ние принасяме на Небесния Отец благодарност, и когато принасяме безкръвната жертва казваме: Изрядно о пресвятей, пречистей, преблагословенней … – Особено, най-вече, за Пресветата, Пречиста, Преблагословена, славна Владичица наша Богородица и винаги Дева Мария.

            Ако призоваваме светиите с вяра и любов, те веднага ще ни чуят. Това, което ни съединява с тях от наша страна е вярата, а от тяхна страна е любовта, каквато трябва да имаме и ние (според силите си, а християнската любов е плод на безстрастието). Защото и те са в Бога, и ние сме в Бога, Който е любов.

         Православните християни са като едно семейство, деца на Иисуса Христа. А в добрите семейства майката винаги е на висока почит (Божията Майка), както и старшите братя се ползват от уважението и почитта на по-младшите, а последните подражават на първите. Тогава защо, при вас, лютерани и англичани, това не съществува? Защо при вас Божията Майка не се ползва с дължимото благоговение, с тържественото почитание и поклонение? Защо и светите ангели, както и светите Божии човеци не се ползват с тържествена почит и поклонение? Защо не искате да им подражавате? Или вие почитате единствено Бог, и само на Него се покланяте? Но вие сте длъжни да помните, че Майката на Господа Иисуса Христа, светите ангели, и Божиите светии са чисти образи на Бога, Божии приятели, както Авраам е наречен приятел Божий. Защо тогава не се покланяте на живите Божии образи, на Божиите чеда и приятели?

         Животът е животворяща сила. Затова Бог, Който е първият и изначален живот, Той е безкрайната и оживотворяваща всичко Сила. Затова и ангелите се наричат небесни сили, а човешката душа също е сила. Ангелите и човеците са сили, оживотворявани от първоначалния Живот, носени, ръководени и подкрепяни от първата Сила в умното и свободно служение на първия Живот. Смъртта е умъртвяваща сила. Първата такава сила в царството на Живия Бог, Който всичко е създал за живот, се появила в лицето на дявола. От него тя преминава върху хората и останалите земни създания, защото тварите се покориха на суетата (и тлението) не доброволно, а /по волята на Оногова, Който/ ги покори заради това, че човекът се подчини на първата умъртвяваща сила – дявола. Тъй като дяволът е умна (разумна) сила, то чрез силата на адския ум действа върху нашия ум, повреден от него чрез неговото първоначално дихание (първородният грях), и ни отделя от Живота, Който е Бог. Отделя ни със съмнения, недоверчивост към Бога, Който е всемогъщ и неизменен в свойствата на Своята Сила. От Бога, Който е Любов, ни разделя духът на вражда, злоба, завист. От Бога, Който е Дух, ни разделя силната привързаност на нашето сърце към земните блага. Ние забелязваме, че в греховните и неестествени привързаности на нашето сърце действа сила, умъртвяваща душата ни, както и в злобата, в съмненията, и във всички грехове, в унинието, отчаянието и противенето на Божиите заповеди. Господ Бог се явява също като сила в душите ни, най-вече в любовта, силна като смъртта, със силата на всички добродетели, в преодоляването на всички препятствия, поставяни пред душата от силите на ада.

         Защо почитаме кръста с толкова голямо благоговение, а в молитвите упоменаваме светия кръст след застъпничеството на Пресвета Богородица и небесните Сили? – Защото след страданията на Спасителя на кръста, той стана знамение на Сина човечески, т.е. кръстът ознаменува Самият Син Божий, Който се въплъти и пострада за нашето спасение. На кръста Христос принесе Себе Си жертва на Бог Отец за нашите грехове. На него и чрез него, Той ни спаси от властта на дявола, затова го и почитаме с толкова голямо благоговение. Затова, за вярващите той винаги е велика сила, избавяща от всякакво зло, особено от злодейството на невидимите врагове.

         Кръстът в Христа и Христос на кръста – кръста е образ на разпънатия Христос, Божия Син. Затова и знамението на кръста, дори само сянката му, са страшни за демоните, като знамение на Христа, като покров на Разпънатия на него. Затова е много важно когато кръста се потапя във водата, защото така той я освещава, тя става целителна и прогонва бесовете.

 

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева,
Минуты духовнаго трезвения … стр. 35 - 47 ,  СПб. 1893 год.

 

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза