ДУХОВНА БЕСЕДА

 25.Х.2015 / 
 12.X.2015 год.
Издание на православния  катедрален храм 

 Неделя 21-та след  Петдесетница

 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

Из дневника на св. прав. Иоан Кронщадски

“Моят живот в Христа”

ЗА МОЛИТВЕНОТО ПРИЗОВАВАНЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА, НА ВСИЧКИ СВЕТИИ.

ЗА СВЕТИЯ КРЪСТ

 

       Всички ние живеем в някакво измамно затъмнение на сърцето и ума, но Господ Иисус Христос е нашето просвещение. Светиите винаги ни виждат чрез Божията благодат, защото те са в Бога и Бог е в тях, те са един дух с Него /1 Кор. 6:17/, а Господ всичко вижда и всичко чува. Затова, когато гледаш в Църква образите на Божиите светии, вярвай, че те те виждат, най-вече – виждат в твоето сърце.

       Господи, наши молитвеници пред Тебе предлагаме Твоите светии, тези духовни благоухания, това море от Твои аромати. Приеми тяхната благоуханна любов и чистотата на молитвите им за нас, и ни избави от греховния смрад. Защото нашите сърца са нечисти и устата ни скверни, недостойни за сладостните беседи с Тебе. Всичко в нас е земно, тленно, скверно и лукаво, а те, Твоите светии са едно пречисто море. Най-вече, Твоята Пречиста Майка, Твоята одушевена светоносна палата, по-чиста от слънчевия блясък, по-благоуханна от всички аромати, защото с благоуханието на Нейната святост и на Нейните божествени добродетели са изпълнени както небето, така и земята. С изключително благоговение трябва да произнасяме Божието име, като помним, че Той е привел всичко от небитие в битие, и всичко съществуващо се крепи единствено на Неговата благост, на всемогъщата Му сила и премъдрост. С най-голямо благоговение произнасяй името на Божия Син, Иисус Христос, чрез Когото всичко е станало и се управлява, Който и сега носи (поддържа) всичко съществуващо; със силното си Слово създава времената и годишните промени – лято, есен, зима и пролет. Той дава плодовете на земята, като я изпълва с хора и животни, въздуха – с птици, създава морета, езера и реки. Умножава човешкия род и го задоволява с нужните му блага. Той спасява от грях и от злите духове. Той приготвя обители в царството Небесно на тези, които Го обичат. И досега все Той е, Който произвежда (неизменно) светлината над земята, Който е причина за живителния въздух за дишане на всички живи твари … ”Благословен е Господ Бог, Който едничък прави чудеса.” /Пс. 71:18/, Бог всеблаг, всемогъщ, премъдър, Бог на милостта, на щедростите и човеколюбието! „Кой Бог е тъй велик, както нашия Бог! Ти си Бог, Който прави чудеса.” /Пс. 78:14, 15/ С благоговение произнасяй и името на Пречистата Майка на Господа Иисуса Христа, Приснодева Мария, Която Го роди за наше спасение. Чрез Нея ние се удостоихме с безчислените блага на Божията благост – прощение на греховете, освещение, просвещение, обновление, обожение, избавяне от вечната смърт, извеждане на небесата, богоусиновление, обожение, и вечен живот. С благоговение произнасяй имената на Христовите апостоли, негови самовидци и слуги, понесли по целия свят Неговото божествено учение, насадили и разпространили на земята спасителната вяра и Христовата църква – вярата на обновленето и спасението. Също и имената на светите мъченици, които се родиха във вечния живот като проляха кръвта си за вярата. На преподобните, които с изнуряването на телата си, изнурили в себе си греха и страстите, и така достигнали блаженото обновление и вечния живот. Имената на светите безсребреници, които със своята нестежателност придобили безценното съкровище на духа и вечния живот. Така и по отношение на всички светии. Същата тази плът, за която толкова се грижим, упокояваме, услаждаме, украсяваме, точно тя е и особено коварен и опасен враг на душите ни. Тя непрестанно се противи на Божията любов, на Божията воля и Неговите заповеди. Стреми се да изпълнява своята воля и почти винаги постига това, освен когато Господ противопостави някакво силно препятствие като действие на Своя благ и премъдър промисъл за нашето спасение. Тази плът, заедно със страстите и похотите, трябва винаги да разпъваме, а не (излишно) да я обгрижваме. Трябва да я умъртвяваме с пост, бдение, молитва и трудове, а душата да упражняваме в четене на Божието слово, в богомислие и молитва.

         Като се молим на св. Богородица, на ангелите и светиите, ние ги признаваме като единно тайнствено Тяло на Църквата, към което, макар и грешни, принадлежим и ние. Вярваме, че те от любов се молят на Бога за нашето спасение. Като се молим от сърце за различните съсловия и лица от земното ни отечество и за целия свят, ние признаваме себе си също за едно велико тяло с всички, по духа на любовта и желанието за добро на всички - толкова, колкото и за нас самите. Накрая, като се молим за упокоение на починалите (небесни, земни и преизподни), ние считаме и тях за едно тяло с нас, духовно тяло, и им желаем мир и покой в страната на безсмъртието, изповядвайки, че те са живи със своите души, и че ние, може би много скоро ще отидем при тях. Ето го плодът на Христовата вяра – единение в любовта с всички – небесни, земни и преизподни! Колко висок е духът на Църквата! Ако бихме могли и ние да се извисим до този дух! Вниквайте в духа на християнското богослужение, в духа на ектениите, молитвите, тайнствата и обрядите, и сами се прониквайте от тях. Горко на отделящите се от Църквата – тях съвсем ще ги обезуми духа на света, духа на злобата.

         Когато от цяло и чисто сърце призовавам нашата Владичица Богородица, светите ангели и всички светии, те са ми също толкова близки, колкото ми е близка собствената ми душа. Те ме слушат така, както аз слушам себе си, защото всичко това е едно Тяло, един Дух, една Църква – на ангелите и на човеците. Каквото отношение имат един към друг членовете на тялото, такова отношение имат един към друг и членовете на Църквата. Един на друг служат, един на друг помагат, един друг спасяват.

         Кръстът и кръстния знак (знамение) са сила Божия, затова винаги им е присъщ (чрез тях действа) Господ. Същото е и с иконите – на Господа, на Божията Майка, на светите ангели и светите човеци. За вярващите те също могат да бъдат Божия сила и да вършат чудеса. Защо? – Защото по силата на Божията благодат им е присъщо (чрез тях действа) Господ, св. Богородица, ангелите или светиите, т.е. те (самите) винаги са ни толкова близки, дори по-близки от самите (техни) икони. Това е истина, която опитът потвърждава много често.

         Демоните треперят от животворящия Кръст, и дори от самото знамение на Кръста, защото на Кръстното дърво е бил прикован Божият Син и го е осветил със Своите страдания на него. А защо демоните треперят от света Богородица и дори от Нейното пресвято име? – Защото като пресветла звезда, Тя цялата е в сиянието на Светлината, на Бога, като въглен, разпален от великия огън, Тя също е огнена и пресветла. Колко лесно е да помислиш, че както Той, Бог, е Светлина и Святост, така и Тя е вечна Светлина и вечна Святост. Амин.

         Божията Майка е една плът и кръв, един дух със Спасителя, като Негова Майка. Колко безмерна е Нейната заслуга по Божия благодат, че е станала Майка на Самия Бог! Тя Му е дала плът от Своята пречиста и всеосветена плът, хранила Го е с мляко, на ръце Го е носила. Обличала Го, и всячески пазела юношеството Му, целувала Го многократно, и Го приласкавала. Господи, кой може да опише величието на светата Дева Богородица! ...Единствено мисълта, и простото сърдечно движение да Я призове (да се обърне към Нея) … Тя е едно с Бога, както и светиите.

         Вие, земнородните, които нямате чистота, тържествувайте за това, че недостижимата за вас чистота на душата и тялото, в съвършенство и с излишък е достигната от Пресветата Дева Мария, Майката на нашия Господ Иисус Христос! Тържествувайте и се молете на Нея да научи и вас, и вашите чеда, да прекарате в чистота живота си в този тлетворен, пълен със съблазни свят. Заради Нейната чистота, смирение и добродетели, и за това, че се е удостоила да бъде Майка на Бог Слово, ние принасяме на Небесния Отец благодарност, и когато принасяме безкръвната жертва казваме: Изрядно о пресвятей, пречистей, преблагословенней … – Особено, най-вече, за Пресветата, Пречиста, Преблагословена, славна Владичица наша Богородица и винаги Дева Мария.

            Ако призоваваме светиите с вяра и любов, те веднага ще ни чуят. Това, което ни съединява с тях от наша страна е вярата, а от тяхна страна е любовта, каквато трябва да имаме и ние (според силите си, а християнската любов е плод на безстрастието). Защото и те са в Бога, и ние сме в Бога, Който е любов.

         Православните християни са като едно семейство, деца на Иисуса Христа. А в добрите семейства майката винаги е на висока почит (Божията Майка), както и старшите братя се ползват от уважението и почитта на по-младшите, а последните подражават на първите. Тогава защо, при вас, лютерани и англичани, това не съществува? Защо при вас Божията Майка не се ползва с дължимото благоговение, с тържественото почитание и поклонение? Защо и светите ангели, както и светите Божии човеци не се ползват с тържествена почит и поклонение? Защо не искате да им подражавате? Или вие почитате единствено Бог, и само на Него се покланяте? Но вие сте длъжни да помните, че Майката на Господа Иисуса Христа, светите ангели, и Божиите светии са чисти образи на Бога, Божии приятели, както Авраам е наречен приятел Божий. Защо тогава не се покланяте на живите Божии образи, на Божиите чеда и приятели?

         Животът е животворяща сила. Затова Бог, Който е първият и изначален живот, Той е безкрайната и оживотворяваща всичко Сила. Затова и ангелите се наричат небесни сили, а човешката душа също е сила. Ангелите и човеците са сили, оживотворявани от първоначалния Живот, носени, ръководени и подкрепяни от първата Сила в умното и свободно служение на първия Живот. Смъртта е умъртвяваща сила. Първата такава сила в царството на Живия Бог, Който всичко е създал за живот, се появила в лицето на дявола. От него тя преминава върху хората и останалите земни създания, защото тварите се покориха на суетата (и тлението) не доброволно, а /по волята на Оногова, Който/ ги покори заради това, че човекът се подчини на първата умъртвяваща сила – дявола. Тъй като дяволът е умна (разумна) сила, то чрез силата на адския ум действа върху нашия ум, повреден от него чрез неговото първоначално дихание (първородният грях), и ни отделя от Живота, Който е Бог. Отделя ни със съмнения, недоверчивост към Бога, Който е всемогъщ и неизменен в свойствата на Своята Сила. От Бога, Който е Любов, ни разделя духът на вражда, злоба, завист. От Бога, Който е Дух, ни разделя силната привързаност на нашето сърце към земните блага. Ние забелязваме, че в греховните и неестествени привързаности на нашето сърце действа сила, умъртвяваща душата ни, както и в злобата, в съмненията, и във всички грехове, в унинието, отчаянието и противенето на Божиите заповеди. Господ Бог се явява също като сила в душите ни, най-вече в любовта, силна като смъртта, със силата на всички добродетели, в преодоляването на всички препятствия, поставяни пред душата от силите на ада.

         Защо почитаме кръста с толкова голямо благоговение, а в молитвите упоменаваме светия кръст след застъпничеството на Пресвета Богородица и небесните Сили? – Защото след страданията на Спасителя на кръста, той стана знамение на Сина човечески, т.е. кръстът ознаменува Самият Син Божий, Който се въплъти и пострада за нашето спасение. На кръста Христос принесе Себе Си жертва на Бог Отец за нашите грехове. На него и чрез него, Той ни спаси от властта на дявола, затова го и почитаме с толкова голямо благоговение. Затова, за вярващите той винаги е велика сила, избавяща от всякакво зло, особено от злодейството на невидимите врагове.

         Кръстът в Христа и Христос на кръста – кръста е образ на разпънатия Христос, Божия Син. Затова и знамението на кръста, дори само сянката му, са страшни за демоните, като знамение на Христа, като покров на Разпънатия на него. Затова е много важно когато кръста се потапя във водата, защото така той я освещава, тя става целителна и прогонва бесовете.

 

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева,
Минуты духовнаго трезвения … стр. 35 - 47 ,  СПб. 1893 год.

 

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза