ДУХОВНА БЕСЕДА

 13.IX.2015 /
 31.VIII.2015 год.
Издание на православния  катедрален храм 

 Неделя 15-та след  Петдесетница

 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

И.М. КОНЦЕВИЧ

/1893 г. - 1965 г./

ОПТИНА И НЕЙНОТО ВРЕМЕ

Извадки от писмата на преп. Макарий Оптински,
във връзка с практически насоки и ориентири за основите на духовния живот и молитвата

 

     Да поддържате запалено кандило пред иконата на Пречистата Дева Богородица с Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, нека бъде вашата малка, благоприятна жертва, пред Бога!

     Тя е символ тъкмо на Вашето усърдие, но не и на добрите ви дела, за които разбира се, че трябва да имате старание, за да изправите сърцето си според Божиите заповеди, като се молите за Неговата помощ за това, защото без Него „не можем да вършим нищо.” /Ин. 15:5/ Знаем, че нашият противник и враг „дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да погълне.” /1 Петр. 5:8/, той ни подтиква да се противим дори на собствените си добри и благочестиви намерения и желания, води борба с нас, за да ни доведе до събуждане на нашите страсти. Когато не успее в това – вкарва ни в самомнение за нашите добродетели. Накратко – отляво и отдясно воюва срещу Христовите воини.

     Незаменимо оръжие в борбата с него е смирението, което с всички сили трябва да се стремим да придобием, защото от това зависи цялостното ни изправление и преодоляване на нашите душевни немощи. Като изяснявате своите (душевни) рани, споменавате за осъждането на ближните, което приписвате на гордостта. Това безспорно е вярно, но и другите грехове, особено гнева, също са порождения на тази богоненавистна страст.

     Които искат да изправят себе си, но са побеждавани от страстите, с внимание трябва да се заемат с придобиване на тази опитност – да се смиряват (винаги), включително и когато собствената им воля се противи на смирението, с което ще привлекат Божията благодат над себе си. Когато имате постоянно смирение, тогава и гневът няма да Ви завладява. А когато (понякога) той все пак ви победи – не се смущавайте, но се кайте, смирявайте се, и с Божия помощ гневът ще ви напусне …

     Вярата е основа на всички блага, и „без вяра не е възможно да се угоди Богу” /Евр. 11:6/, тя е и дар Божий. След Своето възкресение, когато изпращал светите апостоли на проповед, Господ им заповядва: „идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.”/Марк 15:15-16/И отново: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.” /Мат. 28:19-20/ И св. ап. Иаков учи: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? ... Вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва … както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.” /Иак. 2:14, 17, 26/

     … За нашето спасение е нужна не само вярата, но и делата. Думите на св. ап. Павел: „чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът” /Рим. 3:20/ се отнасят за ветхозаветните обрядни дела, а не към новоблагодатните заповеди. Мъдруването, че оправдание се постига само с вяра, без дела, е лютеранско, а не православно. Това нашата Църква не приема. Който е убеден, че не са нужни дела, а само вяра, той не се грижи за делата, а чрез това може да изпадне в големи заблуди, противни на истината и да отпадне от вярата. Също и който се надява да се спаси чрез делата си, макар да има и вяра – и той също се заблуждава …

      След Кръщението задължително трябва да се изпълняват Божиите заповеди, чрез които се съхранява дадената ни в него (Кръщението) благодат, а според мярата на успешното им изпълнение, тя се умножава. Когато нарушаваме заповедите, чрез покаянието отново възстановяваме и придобиваме благодатта. А всичко това действа чрез вярата, както и делата на покаяние не можем да извършим без нея – навсякъде са вярата и делата

         … Вредно е да се мисли, че със свои дела можем да заслужим спасение – то ни е подарено от заслугите на Спасителя. Трябва да вършим делата, без да възлагаме надеждата си на тях. Когато мислим с делата си да заслужим (спасение), това издава нашата самонадеяност. Тогава Господ не ни дава сили да изпълняваме добродетелите, а допуска у нас да се утвърдят страстите, за да познаем своята немощ и да се смирим пред Бога, като помним Неговата заповед: „кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.” /Лк. 17:10/ Как се съгласуват вярата и делата може да прочетете от преп. Марк Подвижник в Добротолюбието, в главите „За мислещите с дела да се оправдаят”. Предполагам, че като виждате нуждата от дела за придобиване на спасение, в желанието си да изпълните това, но не виждайки в себе си достигане на тази цел, а по-скоро Ви побеждават различни страсти – това Ви смущава и недоумявате какво да правите? Разбира се, възлагане надеждата на Бога и на молитвите на праведниците може много да ни помогне (съдейства) в делото на нашето спасение, но когато има смущение, при греховните подхлъзвания, това говори, че то произтича от духовна гордост … Които искат да угодят на Господа и търсят спасение, имат за (постоянен) противник невидимите врагове …”дяволът, който като рикащ лъв обикаля и търси кого да погълне.” /1 Петр. 5:8/ … ”Нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.” /Еф. 6:12/

     Когато се бориш с такива противници, трябва да имаш силно оръжие срещу тях, а то е известното на всички смирение, срещу което те не могат да противостоят. А без него, когато се сражяваме с тях самонадеяно и гордо, винаги биваме побеждавани. Господ допуска да падаме, за да се смирим.Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш” /Пс. 50:19/. И казаното на друго място: „Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.” /Пс. 33:19/ Написах Ви малко от многото (известно по този въпрос). Ако усетите полза, въздайте хвала на Господа, а сам, като четете светоотеческите поучения за деятелния (практическия) духовен живот, разпознавайте в тях истинския разум и правилният (начин) на разсъждение. При светлината на вярата, с Божия помощ тичайте, като се подвизавате с добрия подвиг, с надежда на Божието милосърдие. Тогава Той ще изправи пътя Ви към въжделената цел – спасението на душата.      

     … Отсичане на собствената воля е първото средство за придобиване на смирение, от което се ражда и разсъдителността. Врагът се стреми да не Ви допусне до него, и затова Ви представя това спасително средство в ужасни очертания. Дори само като разсъждавате (размисляте) върху това, умът и сърцето Ви се изпълват с безпокойство и смущение – а корена на всичко е самолюбието и гордостта. Пишете, че трябва по-малко да се разсъждава, а да се стараем мислите ни да бъдат заети с молитвата. Въпреки че това Ви е добре известно, Вие не го изпълнявате, като дори чувствате, че на Страшния съд ще се окажете без никакво оправдание (пред Господа). Дори това съображение силно да ви действа и да ви смущава, отново ще Ви кажа, че това са вражии козни и плод на гордостта.

     След като съзнавате, че сте грешен, не трябва да се отчайвате, а най-вече да се смирявате и да се дивите на Божието човеколюбие, което Ви търпи и очаква Вашето обръщане и покаяние. Ето какво пише във връзка с това св. Иоан Златоуст в своята 8-ма беседа „За покаянието”: „Покаянието е пластир за прегрешенията, унищожаване на беззаконията, изтриване на сълзите, дръзновение пред Бога, оръжие срещу дявола, меч, който отсича главата му, надежда за спасение, премахване на отчаянието … Грешен ли си? Не се отчайвай, защото добре зная колко силно оръжие против дявола е нашето неотчайване … Ако всеки ден съгрешаваш, длъжен си и всеки ден да се каеш. Ако днес се чувстваш сломен от греха, обнови се с покаяние … Ако целия си живот си прекарал в грехове, и ако се покаеш, дали ще бъдеш спасен? – Разбира се, че ще бъдеш. А какво е доказателството за това? – Човеколюбието на Господа. Ако съществуваше само еднократно покаяние, тогава опасенията биха били справедливи. Но с покаянието е спрегната и взаимно свързана Божията милост, а Божието човеколюбие е безмерно, а Неговата благост не могат да изразят никакви думи. Докато твоята злоба има някаква мяра, а твоят грях, какъвто и да е той, все пак е човешки грях – то Божието милосърдие е неизразимо. Затова се надявай, че то ще преодолее твоето зло, като си представиш, че ти си само една искра, попаднала в морето – нима тя може да устои и просъществува? Колкото нищожна е искрата по отношение на морето, толкова нищожен е и човешкият грях спрямо Божието човеколюбие. Дори не толкова, но още по-малко, защото макар морето да е огромно, все пак е измеримо, докато Божието човеколюбие е безгранично.”

      … Молите ме да Ви науча как да постигнете дарът на молитвата. Това ми прилича, все едно, някой да моли бедния да му даде богатство. Съзнавам, че в това отношение аз съм в положението на бедния – как мога да уча на това, което сам нямам? Но Ви предлагам учението на светите отци … Всички ние сме длъжни да се молим, и то на всяка цена, както съгласно Божиите заповеди, предадени ни от апостолите, така и съгласно учението на светите отци. Трябва да се молим за всичко: да бъдем запазени, за нашето спасение, за прощение на греховете, за нашите ближни, както и за още много неща. Но трябва да се молим с велико смирение, а не да търсим в себе си дар за това. Този (молитвен) дар Сам Господ го дава, но на достойните за него. Св. Исаак Сирин пише: „Това, което е от Бога, идва само по себе си, без ти да го усетиш (как). Идва, но (само) ако мястото (душата) е чисто, а не скверно. Ако зеницата на душевното ти око е нечиста, не се осмелявай да поглеждаш ореола на слънцето, за да не се лишиш и от намиращата се в тебе заря (светлина), която е простата вяра със смирение и сърдечно изповядване.”

     Преп. Макарий Египетски пише: „Начало на всяка добродетел и връх на делата на изправлението е непрестанното пребиваване в молитва, чрез което можем ежедневно да измолваме от Бога и останалите добродетели. Но ако ни липсват смиреномъдрието, простодушието и добротата, начина на молитвата с нищо няма да ни възползва. Как трябва да се пребивава в молитва? Началото е твърдата вяра в Господа, и предаване себе си изцяло на Неговите заповеди. Трябва отречение от света във всичко, така че умът да не се обръща към нищо от видимите неща (да не задържа вниманието си върху тях), а винаги непоколебимо да пребивава в молитва, като не се отчайва в очакването си Бог да погледне на него и да му помогне по всяко време. Умът му винаги да бъде насочен към Господа … Ако някой се насилва в молитвата (върши я с труд и усилие) докато не получи някакво дарование от Бога, но при това по отношение на смиреномъдрието, любовта, кротостта и останалите добродетели не проявява усърдие да ги придобие (както при молитвата), а проявява леност към тяхното придобиване – на такъв макар понякога и да му се дава Божията благодат, защото Бог е благ и милостив, и дава на просещите според техните молитви. Но тъй като такъв не е подготвил себе си и не е придобил споменатите добродетели, то или загубва благодатта (от молитвения си труд), или след като я е приел отнова пада (и я губи), или не успява в нищо, като изпада във високоумие. Обитаването (вселяването) и покоя на Светия Дух е възможен (само при наличие) на смиреномъдрие, любов и кротост, както и останалите Господни заповеди. Ако молитвата в нас не е съединена със смиреномъдрие, простодушие и благост, това не е молитва, а по-скоро маска на молитва, която не може да принесе никаква полза.”

     … Виждате каква трябва да бъде подготовката за молитвата и как тя трябва да протича, за да се придобие молитвения дар … Размислете над себе си, дали се намирате на тази степен, и дали е по Ваша мяра да достигнете висотата на такава добродетел, дарът за която са постигали само малцина - дори от тези, които изцяло са се отдалечавали от света и са презрели всичко земно. Във връзка с това св. Исаак Сирин пише: „Както от хиляди се намира едва един, който да е изпълнил всичко заповядано от Бога, и така да е достигнал душевна чистота, по същия начин от хиляди само един може да се намери, който се е сподобил да достигне чистата молитва.

     Пиша Ви всичко това не за да Ви отклоня от молитвата, а да видите колко опасно е да се търси молитвения дар преждевременно и самочинно, без това да съответства на мярата на духовния ни живот. По думите на св. Макарий: „колкото към по-голям дар (на благодатта) някой се старае, толкова с по-големи усилия го напада лукавия. Затова е нужно да се грижим за плодовете на любовта, смиреномъдрието и останалите добродетели.” Мисля, че Вие съзнавате, че все още нямате смирение, затова е опасно търсенето на високи благодатни дарования.

     Молете се просто, в определеното време, количеството (обема на молитвите) определете със смирение, от което трябва да се роди и качеството на молитвата, като (привикнете да) се принуждавате към молитва. За това св. Зосима пише: „Който се моли със самопринуждение и търпение, от това (след време) ще достигне да се моли с покой. Който се моли с принуждение – това е израз на (личното му) произволение, а молитвата с покой е от благодатта.” Св. Петър Дамаскин обяснява: „На молещия се (с труд и усърдие) се дава (покой и напредък) в молитвата, т.е. който се моли добре телесно (с усърдие и търпение), на него Бог (след време му) дава и умната (сърдечна) молитва.”

      Когато по време на молитвата настъпи разсеяност на мислите, от това не бива да се смущаваме, а да се смиряваме и окайваме, което може да ни успокои. Св. Иоан Лествичник поучава: „Старай се винаги бродещите мисли да събереш обратно. Бог не изисква по време на молитва да нямаш съвършено никакви други мисли. Не се отчайвай от разсейването на мислите, а благодушествай (запази спокойствие), като се опитваш да събереш мислите си (да се съсредоточиш). Само за ангелите е свойствено никога да не се разсейват мислено.

 

Превод с пояснения от: И. М. Концевич, „ОПТИНА ПУСТЬІНЬ И ЕЕ ВРЕМЯ”,
Введенский мужской монастырь Оптина Пустынь, 2008 г. стр. 199 - 208.

 

                                                   

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза