ДУХОВНА БЕСЕДА

 28.VІІІ.2015 /
 15.VІІІ.2015 год.
Издание на православния  катедрален храм 

 УСПЕНИЕ НА
 ПРЕСВЕТА  БОГОРОДИЦА

 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

 Свети праведен Иоан Кронщадски

СЛОВО НА ПРАЗНИКА УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Момичето не е умряло, а спи.” /Мат. 9:24/

 

           Господ Иисус Христос, като Победител на ада, чрез Своята победа над смъртта провидял бъдещото нетление на човешкия род и блажения живот на избраното човечество (на спасените), и затова казал на бащата, (чието име било Иаир), и на майката на умрялото момиче, които Го поканили в своя дом да изцери дъщеря им: „момичето не е умряло, а спи.” /Мат. 9:24/. Тези думи на Господа се сторили толкова необичайни и странни за присъстващите, че те се засмяли, защото вероятно са знаели, че девицата е умряла. А когато тя била възкресена от смъртта от всемогъщия глас на Господа, те изпаднали в ужас от дивното чудо (на това възкресение).

        Това чудо било извършено от Господа като образ и указание за бъдещото всеобщо възкресение на всички хора. Такова чудо било и възкресението на сина на Наинската вдовица, както и възкресението на четиридневния мъртвец Лазар от Витания. Така, в един миг, ще възкръснат всички хора в последния ден на този свят.

         Но нека се обърнем към смисъла на днешния празник. Настанало предопределеното време и Божията Майка да завърши земния си живот, изпълнен с огромна скръб, а след Възкресението на Нейния Син и Бог от мъртвите – и с неизразима радост. Над Нея, първа в човешкия род, Господ на дело явил цялата сила на истината на Своите думи: „момичето не е умряло, а спи”. Смъртта се докоснала до Нейното живоносно тяло само за три дни, по подобие на тридневното пребиваване в гроба на пречистото и нетленно тяло на Господа. На третия ден Тя е възкресена и с тяло взета на небето, където пребивава „по смерти жива,спасая присно”от ден на ден, от година на година Своето наследие - благочестивите християни. И колко чудеса на милост, избавление и спасение е извършила навсякъде за православните християни, и даже за неправославните, които усърдно са Я призовавали и почитали! Колко много са били, и продължават да се случват, спасителните чудеса от Нейните пречестни икони на различни места! Тя винаги е жива и близка до благочестивите, винаги спасява и явява дивни сили над вярващите, възбужда сърцата и устата към възхвала и благодарение на Бога и на Нея, нашата Усърдната Застъпница. Без Нейното постоянно, спасително застъпничество, устата ни биха се уморили, и ръцете (силите) биха ни напуснали за молитвения християнски труд.

         Сега искам да поговоря за безсмъртието и нетлението, към които ни призова Господ със Своето възкресение от мъртвите, със Своята победа над смъртта. За безсмъртието, което толкова славно и очевидно се проявило при преставлението на Божията Майка. Господ не е сътворил смъртта, и в началото (на сътворението) тя не е съществувала, защото човек бил предназначен за безсмъртие. Смъртта влиза в света чрез греха на първите хора – отначало духовна, а след това и телесна. Духовната, веднага след извършване греха на непослушанието към Бога от прародителите, а телесната – постепенно. Така ужасите на смъртта царували над хората повече от пет хиляди години. Предшествали ги болестите, недъзите, различните страсти и страдания. Или пък явните Божии наказания постепенно или бързо поглъщали живота на хората, понякога на цели градове и обширни области, както е със Содом и Гомор, и околните градове. Или всички съвременници на Ной, погълнати от водите на потопа. Така е било от Адам до Христа. Само твърде рядко хората били осиявани от радостта на възкресението от мъртвите във Ветхия Завет, и то само за малцина. Така, с Божията сила, светите пророци Илия и Елисей възкресили няколко мъртъвци като доказателство, че на земята ще дойде Победителят на смъртта, и в предопределеното време ще даде възкресение на целия човешки род. Така, когато нашият Изкупител дошъл на земята, като се въплътил от Пречистата Дева Мария и от Светия Дух, Сам встъпил в борба с виновника за нашата смърт – дявола. Победил го, и го разбил на камъка на Голгота като младенец /ср. Пс. 136:9/, и след като вкуси смъртта със Своето безгрешно тяло, победи нашата смърти възкръсна от мъртвите. Така постави началото на възкресението на целия човешки род. Човечеството безмерно се възрадва и обнадежди от това славно възкресение – и вече 19 века с особена тържественост и радост празнува светлия ден на Христовото Възкресение. Вярващите и подвизаващите се според вярата християни престанали да се боят от смъртта. Страхът от смъртта изчезнал, особено за тези, които искрено се причащават с пречистото Тяло и Кръв Христови, и се сгодяват (обручават) за вечния живот. Божията Майка, апостолите, мъчениците, светителите, преподобните и всички светии, с радост вкусили благодатта на безсмъртието, и още преди края на живота си желаели да се освободят от тялото. „Желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добре.” /Фил. 1:23/ Светите мъченици с радост отивали на мъчения, за да могат чрез страданията и смъртта за Христа да се очистят от греха, както златото се очиства в горнило. Да купят с кръвта си вечния живот, и какво дивно чудо било – как един пред друг приемали мъките с радост, подобно на безценни съкровища. Те си казвали: „Братя и приятели, ако сега не умрем в мъченията за Христа, за вярата в Него, във всеки случай трябва да умрем, защото всички умират. По-добре е неизбежността на смъртта да превърнем във възможност да придобием почести от Безсмъртния цар Христос, и със смъртта си за Него да си купим вечния живот.” /Октоих, утреня, гл. 7, стих. на стихов./ Така, те с хиляди умирали с радост в мъки за Христа, Който по чудесен начин ги укрепвал в страданията. Получили безсмъртния живот, без да се посрамят в своето упование, а светите им мощи ставали източник на изцеление за вярващите. Често и те самите също се явявали като живи на мнозина от благочестивите (християни), цветущи в безсмъртие и облечени в непобедима сила. Така и Божията Майка, Сама лично се явявала в небесна слава и нетленна красота на Божиите избраници на земята. В древни времена Тя се явява на св. Андрей, Христа ради юродив, а по-рано – на светите апостоли. Знаем за Нейното явяване и на преп. Сергий Радонежки и преп. Серафим Саровски. По същия начин, още от първите християнски времена до наши дни, извършва множество знамения и чудеса  чрез Своите чудотворни икони, като проява на майчинското Си промишление и грижа за християнския род.

         Затова, възлюбени братя и сестри, след смъртта и Възкресението на Христа, за благочестивите християни смъртта не съществува в този страшен вид, в който е била по време на Стария завет, когато и праведниците, след смъртта, слизали в ада. Сега тя е станала сън, заспиване и упокоение за верните. „Блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.” /Откр. 14:13/. Но и сега тя продължава да е страшна за невярващите, за нечестивите, и за неразкаяните грешници, защото за тях тя става начало на вечните мъки и геенския огън. „Идете от Мене, проклети, в огън вечний.” /Мат. 25:41/ - тези ще бъдат последните думи на нашия Творец и Бог към тях, и те завинаги ще се потопят в този огън.

         Нека да живеем според вярата, със страх Божий, в борба със страстите на плътта, във вършене на добри дела! Апостолът пише: Нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим святи дела със страх Божий.” /2 Кор. 7:1/ Тогава и за нас смъртта няма да бъде страшна, а радостна, ще бъде заспиване, сън и упокоение. Амин.

        

ЗА МОЛИТВЕНОТО ПРИЗОВАВАНЕ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА И ВСИЧКИ СВЕТИИ

        

         Благодари на пребързата наша Застъпница, Пречистата и Преблагосърдечна Владичица Пресвета Богородица, Която според силата на нашите сърдечни молитви ни спасява от притесненията и мъчителните нападения на дявола. Погледни към Нея с очите на сърцето си чрез Светия Дух, Който е навсякъде, всичко изпълва и е в съвършената простота – погледни към Нея, като на намираща се в твоето сърце и Я призови: Пребърза Застъпнице, Пресвета Богородице, спаси ме от врага, който ме препъва (в духовните ми усилия)! И веднага, в същия миг, Тя ще те спаси според (силата на) вярата на сърцето ти, така че притеснението, огъня и унинието ще отстъпят встрани от теб. Трябва само да имаме в ума си, и твърдо да вярваме, че Светият Дух е навсякъде, на всяко място, и Съществува в (необяснимото) съвършенството на Божествената простота, така че чрез Него цялото небе идва близо до нас, като на длан. Идва заедно с всички ангели и светии, така че трябва само да призовем Господа, или Пресвета Богородица, или някои от светиите, но от цяло сърце, с ясно виждащата вяра,със сърдечно разкаяние за греховете, чрез които врагът ни завързва (и пленява) или пък сами доброволно се завързваме – и спасението веднага ще възсияе. Дивно е спасението идващо от Нашата Владичица -  то се разлива в душата като целебен балсам, или като благоухаещ живителен въздух, като успокоителна вода – само погледни към Нея със сърдечните си очи с упование в Нейната благост и благомощие. Но точно това е и трудното – да погледнеш към Нея със сърдечна, ясновиждаща вяра, като това трябва да правим и по отношение на Господа и на другите светии. Врагът с усилие, всячески се стреми да издигне плътна, висока и мрачна стена между твоята душа и Бог, или св. Богородица, ангелите и светиите. Не допуска, окаяния, окото на сърцето да гледа Господа или Неговите светии. Затъмнява всячески сърцето, разсейва вярата, внася вътрешно притеснение, предизвиква горене в нас, и омрачение. Всички тези действия трябва да считаме за нереални, за лъжа, и през тази несъществуваща (призрачна) стена да се доберем (да си пробием път) до Господа, до св. Богородица или светиите. Щом успееш да се провреш, и ти вече си спасен. Тогава и ще чуеш: „Твоята вяра те спаси.” /Мат. 9:22/

         Света Богородица е преукрасеният храм на Света Троица. След Бога, Тя е съкровищница на всички блага, на чистотата и светостта, на всяка истинска мъдрост, източник на сили и духовна подкрепа.

         Ако враговете (на душата ти) те обкръжават, и ти се намираш в душевна беда – незабавно призови Пресветата Владичица на помощ. Ние затова основателно Я наричаме Владичица, защото владичества със силата на Своята власт над (духовните) сили, които са наши противници. С властта, която има, Тя ни спасява, защото сме Нейно наследие.

        Ние трябва да имаме най-жива духовна връзка с небожителите, с всички светии, с апостолите, пророците, мъчениците, светителите, преподобните и всички праведници. Защото всички те са членове на едно тяло – на Христовата Църква, към която принадлежим и ние, грешните. Глава на тялото на тази Църква е Сам Господ Иисус Христос. Затова ние ги призоваваме в молитвите си, беседваме с тях, благодарим им,  прославяме ги. Всички християни трябва непременно да бъдат във връзка с тях, ако търсят преуспяване и напредък в християнския си живот. Светиите са наши приятели, ръководители към спасение, наши молитвеници и ходатаи.      

 

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева,
из "Слова и поучения", произнесенныя в 1896 г., стр. 17 - 21, СПб., 1897 год.,
из "Минуты духовнаго трезвения …" стр. 30 – 33,  СПб. 1893 год.

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза