ДУХОВНА БЕСЕДА

 2.VІІІ.2015 /
 20.VІІ.2015 год.
Издание на православния  катедрален храм 
 Неделя 9-та 
 след Петдесетница
 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

Из дневника на св. прав. Иоан Кронщадски

“Моят живот в Христа"

ЗА ЕДИНЕНИЕТО НА ДУШАТА С БОГА В ТАЙНСТВОТО НА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ

       „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.” /Ин. 6:56/ Както детето, докато е в утробата на майката, живее изцяло чрез нея, така и християнинът, като се причастява с Тялото и Кръвта Христови, пребивава в Христа, и живее изцяло чрез Иисуса Христа. „Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.” /Ин. 6:57/ Пределно ясно. Тогава, на какво друго, освен на Христа се уповаваш, ти, като (удостоен да бъдеш) причастник на Божиите тайни? Особено, ако при това си и свещеник! Към какво се привързваш и прилепяш? В какво още търсиш (същност и реализация) в своя живот? В пари ли, които доведоха Иуда до това да се обеси? Или в храна и питие? Нали имаш тази нетленна храна – Тялото Христово, Което толкова често приемаш. „Кого имам на небето? А с Тебе ли съм, на земята нищо не искам … Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял во веки.” /Псал. 72:25-26/

         Какво удивително има в това, че Господ ти предлага в храна и питие Своето Тяло и Своята Кръв? Който ти е предоставил за храна плътта на създадените от Него животни, Той Същият накрая ти дава за храна и питие и Самия Себе Си. Който те е кърмил (хранил) чрез гърдите на твоята майка, Сам Той накрая се е заел да те храни със Своята Плът и Кръв, за да можеш, както чрез майчиното мляко си приемал в себе си и някои от качествата на родната си майка, от нейния дух, така с Тялото и Кръвта на Христа Спасителя в тебе да се влее и Неговият дух и живот. Или, както в младенчеството си, ти си се хранил от майка си и си живял чрез нея, чрез нейното мляко – така сега, като си израстнал, но заедно с това си осъзнал греховната си обремененост, (трябва да) се храниш с Кръвта на своя Жизнодавец, за да може чрез Него да бъдеш жив и да израстваш духовно в святост, в „новия човек, създаден от Бога” /Еф. 4:24/ Накратко: както тогава си бил син на майка си, така сега да бъдеш чедо на Бога, възпитан, изхранен с Неговата Плът и Кръв, най-вече с Неговия Дух (защото Неговата плът и кръв са „дух и живот) /Ин. 6:63/. Да станеш наследник на царството Небесно, за което си създаден и за което живееш.

       Тялото и Кръвта Христови са по същество изцяло Негови Тяло и Кръв, защото и в най-малката частица както от Тялото, така и от Кръвта, се намира целият Христос Бог, изпълвайки частицата със Себе Си. Това не е така при човека. В Тялото и Кръвта на Христа всяка частица, всяка капчица е целият Христос, никога неразделян (неразделим), Един и Същ изцяло.

         „По плодовете им ще ги познаете.” /Мат. 7:16/ От плода на светата Литургия – пресладък, преблажен и жизнетворен – пречистите Тайни на Тялото и Кръвта на Господа, ще опознаеш, че тя (Литургията) е от Бога. Че е внушение на Божия Дух, и този Пресвят и Животворящ Дух диша във всички нейни молитви и свещенодействени обреди. Какво чудно, живо дърво е светата Литургия, какви листа и какви плодове има по него! Кой не е получил велика душевна полза, този мир и сладост в душата, дори само от благоговейното присъствие на Божествената литургия! А това, което принася хубав плод, то и самото трябва да е хубаво, такъв е закона (даден от Създателя) за нещата, такъв е творческия закон.

        Когато приемаш безсмъртната храна и питие – Тялото и Кръвта на Господа, въздигни с благодарност сърцето си към Него с думите: благодаря Ти, Господи, Който Си Хляб на живота и Източник на безсмъртието! Ти ни даваш Своето Тяло и Кръв за храна и питие, за да можем предочистени и осветени предварително (в този живот), да влезем и в Твоето вечно царство. Да се наслаждаваме да Те гледаме вечно и (да съучастваме в) Твоя блажен живот. Не допускай, Господи, да се грижа само за телесния хляб и питие, не допускай да се пристрастявам към тях, а единствено към Тебе да се прилепя!

         Какви трябва да бъдат твоите задължения, като причастник с Божествените Тайни? Ти си длъжен: „да търсиш това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога.” /Кол. 3:1/, а не земни неща и цели, защото Христос затова слезе на земята, за да възведе нас на небето. Припомни си и казаното в Евангелието: „В дома на Отца Ми има много жилища … Отивам да ви приготвя място.” /Ин. 14:2/ „Нашето живелище е на небесата.” /Фил. 3:20/ „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” /Мат. 5:8/ „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.” /Мат. 5:3/ „Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.” /Мат. 5:20/ „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.” /Лк. 18:16/ Виждаш, каква е крайната цел, заради която Христос слезе от небето на земята, заради която Той ни преподава (и укрепва) със Своите Божествени Тяло и Кръв. Тази цел е да ни дарува царството Небесено. Стреми се към него!

         Какво удивително има в това, че Сам Бог Слово, Творецът на всичко видимо и невидимо, претворява, пресъществява хляба и виното в Свое пречисто Тяло и пречиста Кръв? В този хляб и вино Божият Син не се въплъщава отново, защото Той веднъж вече се е въплътил, и това е достатъчно за безкрайността на вековете. Но Той се въплъщава със същото това Тяло, с което преди се е вплътил (с което ни е изкупил и възкръснал), подобно на това, как с умножаването на петте хляба нахрани хилядното множество (по време на земния си живот). Има множество тайни в природата, които даже по отношение на вещественото, не мога да постигна (да разбера) с моя разум. Все пак, (Господ е отредил) и веществените неща съществуват със своите тайни. Така и в Тайнството на животворящите Тяло и Кръв Христови – за мен е тайна как хлябът и виното стават Тяло и Кръв на Самия Господ. В това Тайнство Тялото и Кръвта действително съществуват, въпреки моето неразбиране. Моят Творец има много тайни (за Него аз съм глина (пръст), от която Той е направил плът и кръв, вложил е в мене дух, и така ме е сътворил). Като Премъдър и безкрайно Всемогъщ, Той има много тайни. Аз самият съм тайна и за себе си, защото съм дело на Неговите ръце. Но Той ми е дал душа, която живее чрез Неговия Дух, а целият аз (с духа и тялото си) – с Неговото Тяло и Кръв.

         „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.” /Мат. 28:20/ Наистина, Владико Господи, Ти си с нас през всички дни, нито един ден ние не сме без Тебе, ние живеем постоянно в Твоето съприсъствие. Но Ти си най-вече в Тайнството на Твоите Тяло и Кръв. Колко действително, и напълно реално е Твоето присъствие в тези Твои Тайни! Във всяка Литургия Ти се обличаш в подобострастно на нашето тяло (с изключение на греха), и ни храниш с Тази животворяща Твоя плът. Чрез тези Тайни Ти всецяло си с нас - и Своята Плът съединяваш с нашата, и Твоят Дух съединяваш с нашата душа. И ние усещаме, чувстваме това животворно, премирно, пресладко съединение. Чувстваме, че като се прилепяме към Тебе в Евхаристията, ние ставаме един дух с Тебе, както е казано:който се съединява с Господа, един дух е с Него.” /1Кор. 6:17/ Ние ставаме като Тебе добри, кротки, смирени, както Ти Си казал за Себе Си: „понеже съм кротък и смирен по сърце.” /Мат. 11:29/ Наистина, често лукавата и сляпа плът, или живеещият в нашия греховен човек княз на този свят, (натрапливо) ни шепне, че в Тайните има само хляб и вино, а не Тяло и Кръв на Господа. Като лукави свидетели на това изпраща зрението, вкуса и осезанието. Но ние не бива да си позволяваме да слушаме неговите клевети, а трябва да разсъждаваме така: за Тебе Господи всичко е възможно; Ти твориш (даваш, създаваш) плътта на човеците, на животните, на рибите, на птиците, на всички твари. Нима Ти, Който си навсякъде и всичко изпълваш, не сътворяваш и (всяка съществуваща) плът? Кой ваятел, правейки изваяния за другите, не е в състояние да направи това и за себе си? Ти превръщаш мъртвото вещество в живо същество, като например Мойсеевия жезъл в змия. За Тебе няма нищо невъзможно. Нима не можеш да направиш Своя плът от хляба и виното, които са толкова близки до нашата (човешка) плът, бидейки употребявани за храна и питие, и така (в обикновената им употреба) стават част от нашата плът и кръв. Ти не позволяваш нашата вяра да бъде изкушена повече, отколкото може да понесе. Затова не пресъществяваш земни камъни в Своето пречисто Тяло и Кръв, а бял, чист, мек, приятен на вкус хляб. Не правиш от водата Своя Кръв, а от виното, което има подобен на кръвта цвят. В Свещеното писание е казано: „От всички потребности за живота на човека главни са: ... пшенично брашно … гроздов сок.” /Сир. 39:32/, който е приятен на вкус и весели сърцето на човека. Ти познаваш нашата немощ, колко слаба е вярата ни, и затова Си благоволил за Тайнството на Твоето Тяло и Кръв да бъдат употребявани най-подходящите за това вещества. Трябва твърдо да вярваме, че под вида на хляб и вино ние се причастяваме с истинското Тяло и истинската Кръв на Христа, както и че в Тайнството на светото Причащение Господ ще пребъде с нас „през всички дни до свършека на света.” /Мат. 28:20/

         Нима е толкова удивително, че хляба и виното стават Тяло и Кръв Христови и в тях почива Христос, както душата в тялото? Нали и дяволът се гнезди в нищожния задродиш (в сърцето) на (още неродения) младенец, като израства заедно с израстване на тялото му, така че на света вече се ражда младенец със скирт, загнезден в сърцето му дявол? Каква неизмерима благост и премъдрост на Господа се открива в даруваните ни от Него Пречисти Тайни на Неговите Тяло и Кръв, в това, че Те се приемат в самото сърце (на човека), там, където се гнезди този „у когото е властта на смъртта, сиреч дявола.” /Евр. 2:14/ Светите Тайни са съвършената противоотрова на властта на дявола, защото ни даруват светостта и живота, като прогонват греха и смъртта. Както е несъмнено, че в сърцето ни се загнездва дявола и всеки грях, така несъмнено е че (точно) в сърцата ни се вселява и Жизнодавецът Христос, Който е нашата светиня. Нашият Господ е по-голям от дявола, и ако дяволът живее и действа в нашите сърца чрез различните ни привързаности към земните неща,тогава как в сърцата ни не би влязъл Сам Христос, след като Той ги е създал да бъдат Божии храмове! Как в сърцата ни да не влезе Христос точно като Своя Плът и Кръв, което е в съответствие с нашата духовно-телесна природа. И още нещо, ако дяволът може да дава дух и слово на „зверовия образ” /Откр. 13:15/, как Христос да не може да се всели в хляба и виното и да ги претвори (да ги превърне), като им усвои (даде) изцяло Себе Си (съвършено) като Своя Плът и Кръв?

         Както „в Него (в Христа) телесно обитава всичката пълнота на Божеството” /Кол. 2:8/, така Тя се намира и в Животворящите Тайни на Неговите Тяло и Кръв. В малкото човешко тяло се оказва цялата пълнота на Безкрайното и Невместимо Божество, както тя се намира и във (веществено) малкия Агнец (пресъществения хляб), а дори и във всяка най-малка негова частица. Слава на Твоето всемогъщество и на Твоята благост, Господи!

 

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение
из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева, ч. ІV, стр. 53 - 63,  СПб., 1893 год.

 

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза