ДУХОВНА БЕСЕДА

 2.VІІІ.2015 /
 20.VІІ.2015 год.
Издание на православния  катедрален храм 
 Неделя 9-та 
 след Петдесетница
 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

Из дневника на св. прав. Иоан Кронщадски

“Моят живот в Христа"

ЗА ЕДИНЕНИЕТО НА ДУШАТА С БОГА В ТАЙНСТВОТО НА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ

       „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.” /Ин. 6:56/ Както детето, докато е в утробата на майката, живее изцяло чрез нея, така и християнинът, като се причастява с Тялото и Кръвта Христови, пребивава в Христа, и живее изцяло чрез Иисуса Христа. „Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.” /Ин. 6:57/ Пределно ясно. Тогава, на какво друго, освен на Христа се уповаваш, ти, като (удостоен да бъдеш) причастник на Божиите тайни? Особено, ако при това си и свещеник! Към какво се привързваш и прилепяш? В какво още търсиш (същност и реализация) в своя живот? В пари ли, които доведоха Иуда до това да се обеси? Или в храна и питие? Нали имаш тази нетленна храна – Тялото Христово, Което толкова често приемаш. „Кого имам на небето? А с Тебе ли съм, на земята нищо не искам … Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял во веки.” /Псал. 72:25-26/

         Какво удивително има в това, че Господ ти предлага в храна и питие Своето Тяло и Своята Кръв? Който ти е предоставил за храна плътта на създадените от Него животни, Той Същият накрая ти дава за храна и питие и Самия Себе Си. Който те е кърмил (хранил) чрез гърдите на твоята майка, Сам Той накрая се е заел да те храни със Своята Плът и Кръв, за да можеш, както чрез майчиното мляко си приемал в себе си и някои от качествата на родната си майка, от нейния дух, така с Тялото и Кръвта на Христа Спасителя в тебе да се влее и Неговият дух и живот. Или, както в младенчеството си, ти си се хранил от майка си и си живял чрез нея, чрез нейното мляко – така сега, като си израстнал, но заедно с това си осъзнал греховната си обремененост, (трябва да) се храниш с Кръвта на своя Жизнодавец, за да може чрез Него да бъдеш жив и да израстваш духовно в святост, в „новия човек, създаден от Бога” /Еф. 4:24/ Накратко: както тогава си бил син на майка си, така сега да бъдеш чедо на Бога, възпитан, изхранен с Неговата Плът и Кръв, най-вече с Неговия Дух (защото Неговата плът и кръв са „дух и живот) /Ин. 6:63/. Да станеш наследник на царството Небесно, за което си създаден и за което живееш.

       Тялото и Кръвта Христови са по същество изцяло Негови Тяло и Кръв, защото и в най-малката частица както от Тялото, така и от Кръвта, се намира целият Христос Бог, изпълвайки частицата със Себе Си. Това не е така при човека. В Тялото и Кръвта на Христа всяка частица, всяка капчица е целият Христос, никога неразделян (неразделим), Един и Същ изцяло.

         „По плодовете им ще ги познаете.” /Мат. 7:16/ От плода на светата Литургия – пресладък, преблажен и жизнетворен – пречистите Тайни на Тялото и Кръвта на Господа, ще опознаеш, че тя (Литургията) е от Бога. Че е внушение на Божия Дух, и този Пресвят и Животворящ Дух диша във всички нейни молитви и свещенодействени обреди. Какво чудно, живо дърво е светата Литургия, какви листа и какви плодове има по него! Кой не е получил велика душевна полза, този мир и сладост в душата, дори само от благоговейното присъствие на Божествената литургия! А това, което принася хубав плод, то и самото трябва да е хубаво, такъв е закона (даден от Създателя) за нещата, такъв е творческия закон.

        Когато приемаш безсмъртната храна и питие – Тялото и Кръвта на Господа, въздигни с благодарност сърцето си към Него с думите: благодаря Ти, Господи, Който Си Хляб на живота и Източник на безсмъртието! Ти ни даваш Своето Тяло и Кръв за храна и питие, за да можем предочистени и осветени предварително (в този живот), да влезем и в Твоето вечно царство. Да се наслаждаваме да Те гледаме вечно и (да съучастваме в) Твоя блажен живот. Не допускай, Господи, да се грижа само за телесния хляб и питие, не допускай да се пристрастявам към тях, а единствено към Тебе да се прилепя!

         Какви трябва да бъдат твоите задължения, като причастник с Божествените Тайни? Ти си длъжен: „да търсиш това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога.” /Кол. 3:1/, а не земни неща и цели, защото Христос затова слезе на земята, за да възведе нас на небето. Припомни си и казаното в Евангелието: „В дома на Отца Ми има много жилища … Отивам да ви приготвя място.” /Ин. 14:2/ „Нашето живелище е на небесата.” /Фил. 3:20/ „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” /Мат. 5:8/ „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.” /Мат. 5:3/ „Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.” /Мат. 5:20/ „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.” /Лк. 18:16/ Виждаш, каква е крайната цел, заради която Христос слезе от небето на земята, заради която Той ни преподава (и укрепва) със Своите Божествени Тяло и Кръв. Тази цел е да ни дарува царството Небесено. Стреми се към него!

         Какво удивително има в това, че Сам Бог Слово, Творецът на всичко видимо и невидимо, претворява, пресъществява хляба и виното в Свое пречисто Тяло и пречиста Кръв? В този хляб и вино Божият Син не се въплъщава отново, защото Той веднъж вече се е въплътил, и това е достатъчно за безкрайността на вековете. Но Той се въплъщава със същото това Тяло, с което преди се е вплътил (с което ни е изкупил и възкръснал), подобно на това, как с умножаването на петте хляба нахрани хилядното множество (по време на земния си живот). Има множество тайни в природата, които даже по отношение на вещественото, не мога да постигна (да разбера) с моя разум. Все пак, (Господ е отредил) и веществените неща съществуват със своите тайни. Така и в Тайнството на животворящите Тяло и Кръв Христови – за мен е тайна как хлябът и виното стават Тяло и Кръв на Самия Господ. В това Тайнство Тялото и Кръвта действително съществуват, въпреки моето неразбиране. Моят Творец има много тайни (за Него аз съм глина (пръст), от която Той е направил плът и кръв, вложил е в мене дух, и така ме е сътворил). Като Премъдър и безкрайно Всемогъщ, Той има много тайни. Аз самият съм тайна и за себе си, защото съм дело на Неговите ръце. Но Той ми е дал душа, която живее чрез Неговия Дух, а целият аз (с духа и тялото си) – с Неговото Тяло и Кръв.

         „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.” /Мат. 28:20/ Наистина, Владико Господи, Ти си с нас през всички дни, нито един ден ние не сме без Тебе, ние живеем постоянно в Твоето съприсъствие. Но Ти си най-вече в Тайнството на Твоите Тяло и Кръв. Колко действително, и напълно реално е Твоето присъствие в тези Твои Тайни! Във всяка Литургия Ти се обличаш в подобострастно на нашето тяло (с изключение на греха), и ни храниш с Тази животворяща Твоя плът. Чрез тези Тайни Ти всецяло си с нас - и Своята Плът съединяваш с нашата, и Твоят Дух съединяваш с нашата душа. И ние усещаме, чувстваме това животворно, премирно, пресладко съединение. Чувстваме, че като се прилепяме към Тебе в Евхаристията, ние ставаме един дух с Тебе, както е казано:който се съединява с Господа, един дух е с Него.” /1Кор. 6:17/ Ние ставаме като Тебе добри, кротки, смирени, както Ти Си казал за Себе Си: „понеже съм кротък и смирен по сърце.” /Мат. 11:29/ Наистина, често лукавата и сляпа плът, или живеещият в нашия греховен човек княз на този свят, (натрапливо) ни шепне, че в Тайните има само хляб и вино, а не Тяло и Кръв на Господа. Като лукави свидетели на това изпраща зрението, вкуса и осезанието. Но ние не бива да си позволяваме да слушаме неговите клевети, а трябва да разсъждаваме така: за Тебе Господи всичко е възможно; Ти твориш (даваш, създаваш) плътта на човеците, на животните, на рибите, на птиците, на всички твари. Нима Ти, Който си навсякъде и всичко изпълваш, не сътворяваш и (всяка съществуваща) плът? Кой ваятел, правейки изваяния за другите, не е в състояние да направи това и за себе си? Ти превръщаш мъртвото вещество в живо същество, като например Мойсеевия жезъл в змия. За Тебе няма нищо невъзможно. Нима не можеш да направиш Своя плът от хляба и виното, които са толкова близки до нашата (човешка) плът, бидейки употребявани за храна и питие, и така (в обикновената им употреба) стават част от нашата плът и кръв. Ти не позволяваш нашата вяра да бъде изкушена повече, отколкото може да понесе. Затова не пресъществяваш земни камъни в Своето пречисто Тяло и Кръв, а бял, чист, мек, приятен на вкус хляб. Не правиш от водата Своя Кръв, а от виното, което има подобен на кръвта цвят. В Свещеното писание е казано: „От всички потребности за живота на човека главни са: ... пшенично брашно … гроздов сок.” /Сир. 39:32/, който е приятен на вкус и весели сърцето на човека. Ти познаваш нашата немощ, колко слаба е вярата ни, и затова Си благоволил за Тайнството на Твоето Тяло и Кръв да бъдат употребявани най-подходящите за това вещества. Трябва твърдо да вярваме, че под вида на хляб и вино ние се причастяваме с истинското Тяло и истинската Кръв на Христа, както и че в Тайнството на светото Причащение Господ ще пребъде с нас „през всички дни до свършека на света.” /Мат. 28:20/

         Нима е толкова удивително, че хляба и виното стават Тяло и Кръв Христови и в тях почива Христос, както душата в тялото? Нали и дяволът се гнезди в нищожния задродиш (в сърцето) на (още неродения) младенец, като израства заедно с израстване на тялото му, така че на света вече се ражда младенец със скирт, загнезден в сърцето му дявол? Каква неизмерима благост и премъдрост на Господа се открива в даруваните ни от Него Пречисти Тайни на Неговите Тяло и Кръв, в това, че Те се приемат в самото сърце (на човека), там, където се гнезди този „у когото е властта на смъртта, сиреч дявола.” /Евр. 2:14/ Светите Тайни са съвършената противоотрова на властта на дявола, защото ни даруват светостта и живота, като прогонват греха и смъртта. Както е несъмнено, че в сърцето ни се загнездва дявола и всеки грях, така несъмнено е че (точно) в сърцата ни се вселява и Жизнодавецът Христос, Който е нашата светиня. Нашият Господ е по-голям от дявола, и ако дяволът живее и действа в нашите сърца чрез различните ни привързаности към земните неща,тогава как в сърцата ни не би влязъл Сам Христос, след като Той ги е създал да бъдат Божии храмове! Как в сърцата ни да не влезе Христос точно като Своя Плът и Кръв, което е в съответствие с нашата духовно-телесна природа. И още нещо, ако дяволът може да дава дух и слово на „зверовия образ” /Откр. 13:15/, как Христос да не може да се всели в хляба и виното и да ги претвори (да ги превърне), като им усвои (даде) изцяло Себе Си (съвършено) като Своя Плът и Кръв?

         Както „в Него (в Христа) телесно обитава всичката пълнота на Божеството” /Кол. 2:8/, така Тя се намира и в Животворящите Тайни на Неговите Тяло и Кръв. В малкото човешко тяло се оказва цялата пълнота на Безкрайното и Невместимо Божество, както тя се намира и във (веществено) малкия Агнец (пресъществения хляб), а дори и във всяка най-малка негова частица. Слава на Твоето всемогъщество и на Твоята благост, Господи!

 

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение
из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева, ч. ІV, стр. 53 - 63,  СПб., 1893 год.

 

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза