ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 

5.VІІ.2015/22.VІ.2015 г

Неделя 5-та след Петдесетница

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

 

 

 

ДУХОВНОТО ЕДИНЕНИЕ НА ХРИСТА С ЦЪРКВАТА,

КАКТО И С ВСЯКА ВЯРВАЩА ДУША ПООТДЕЛНО

 

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

“Моят живот в Христа”

 

 

         Това, което нашият Господ Иисус Христос желае да извърши с всеки от нас е да изгони от сърцата ни лъжата (измамата), гордостта и дяволската злоба и вместо тях да насади Своята истина и любов, кротост и смирение.

     Дивно създание е човека! Погледни – в сътвореното от пръстта е заключено Божието дихание, лично, самостоятелно, свободно, което е образ на Самия Бог. Каква премъдрост и красота има в устройството на неговата телесна скиния! Колко премъдрост и любов, накратко – какво богоподобие показва чрез живота си сам човек – този (поставен за) бог за земята, както е казано: „да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие … и да господарува над цялата земя.” /Бит. 1:26/ Но ти човече, за да не се възгордяваш, погледни какво става с тебе когато това, което е образ Божий, излезе от тялото, като от свой храм? – Тебе някак съвсем няма да те има, ти ще изчезнеш за този свят. Храмът на твоя дух губи цялата си доброта и благолепие, превръща се в пръст и се „връща в земята, от която е взет” /Бит. 3:19/, напълно се смесва с нея, като част от нея. Дивно Божие създание е човека! Дивно е вселил Господ в пръстта Своя образ – безсмъртния дух. Но като християнин, още повече се удиви на премъдростта, всемогъществото и благостта на Твореца – такава пръст Той превръща в самото пречисто Свое Тяло и в пречистата Си Кръв, като вселява в тях Самия Себе Си, Своя пречист и животворящ Дух, така че Неговите Тяло и Кръв стават заедно дух и живот. И за какво е това? – За да очиства от греховете тебе, грешния, да те освещава, и осветен да те съедини със Себе Си. И вече съединен с Него, да те обожи, да те направи блажен и безсмъртен. „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога!” /Рим. 11:33/

         Грехът закрива и заслепява очите на сърцето (на душата). Крадецът си мисли, че Бог не го вижда, блудникът, като се предава на сквернодействие също си мисли, че Бог не го вижда. Така и сребролюбивия, лакомника и пияницата също си мислят, че остават на тайно със своите пристрастия. „Гол съм и се скрих” /Бит. 3:10/ - така говори с делата си всеки грешник, който (си въобразява), че може да се скрие от присъстващия навсякъде Бог.

         За това, че Господ вижда всичко, и че Той винаги е с нас, нагледно доказателство са Неговите божествени и животворящи Тайни. Чрез Тях, тук (на земята) Той ни дава да Го усетим, да поставим ръцете на нашето сърце в раните от гвоздеите, и да вложим пръст в ребрата Му.

          Със сърдечните си очи ясно виждаш как Господ постоянно те държи в послушание и подчинение на Себе Си със законите на съвестта (като неизменна част на нашето естество).

         Бог е такава (непостижима) духовна Същност, от Която произтича всичко, и без Която е немислимо нищо (от съществуващото). В Него е началото, продължението, живота и съхранението на всичко. Той е безкрайно и неизмеримо над всяко време и пространство. Той никога не започва (като Безначален) и никога на свършва (като Безкраен). Пред Него всичко е като несъществуващо. Той е навсякъде. Той не е извън никое пространство, нито извън никой атом, нито извън планини или небесни тела, нито извън моретата и въздуха, нито извън огъня и земята. Сам Той заема и притежава от вечността всяко пространство, заемано от което и да било тяло. И Сам със Своята сила съдържа битието на всяко тяло. Той присъства във всяко място на пространството, и на всяко невъобразимо за нас място (в съществуващото), като Сам съдържа неограничено (с присъствието си в него) всяко пространство. Накратко, Бог е Съществуващият т.е. Единствено Съществуващия (като Първопричина за Себе си, защото всичко без изключение произтича от Него).

     Нагледно доказателство (наред с много други) за Божието вездесъщие и промишление представлява растителността. Къде по земята няма (някакъв вид) растителност? Тя покрива равнини, катери се по непристъпните стръмнини на каменисти планини, проправя си път в пустините, развива корените си във водата и сред водите на необитаемите острови. И кой прави тя да расте, и кой я украсява с прекрасното разнообразие на цветовете? – Господ Бог. Нали и нея, по думите на евангелиста: „Бог тъй облича” /Мат. 6:30/ След като Бог и полската тревичка толкова грижливо облича, нима, дори и за минута, Бог ще захвърли и ще забрави човека? „Ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!” /Мат. 6:30/ Ако Бог ежеминутно оживява тревата, и не я отделя от Своя живот (поддържащата всеки живот Божия благодат), нима ще престане да оживява мене? – Не, разбира се, след като оживява и  облича тревата, в мен Той живее постоянно, като в храм – ако аз доброволно не Го отдалечавам със своите грехове.Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас?” /1 Кор. 6:19/ Нека да запомним казаното за храма! Апостолът нарича християнина храм, защото Божият Дух живее в него, следователно в християнските храмове постоянно живее Бог. Какво трябва да бъде отношението ни към светостта на храма и благоговението ни към него! Осезателно е Божието действие върху сърцата на пребиваващите в храма, които с молитва се  обръщат към Него.

         Душата не струва ли повече от храната?” /Мат. 6:26/ - Разбира се, че е неизмеримо, безкрайно по-ценна. В душата сияе образът на Невидимия Бог, Творецът на всичко. Не само веществените неща, но и душата и живота си аз не трябва да щадя заради ползата на ближниякакто веществена и телесна, така най-вече – духовна. Като служа с любов за полза на братята, с това служа на Самия Бог. Аз чувствам със сърцето си високата, велика истина: „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.” /Мат. 25:40/ Защо е така? - Защото, преди всичко, всеки човек е образ Божий, и защото Иисус Христос е Бог, но заедно с това и Човек, Глава на тялото, на Своята Църква. Така че ние представляваме „членове на тялото Му – от плътта Му и от костите Му.” /Ефес. 5:30/, т.е. – ние сме членове на Христа.

         Човекът е един малък свят. Както душата изпълва тялото, така Бог изпълва света (творението). Когато душата напусне тялото, то незабавно се разпада. Така също, когато Божият Дух остави света – той веднага се разпада. Душата е навсякъде в тялото, но най-вече – в сърцето. И Бог е навсякъде в света, но най-вече – на небето и в храма. И така, на всяка крачка трябва да се стремим да съзнаваме Божието всеприсъствие.

         Децата, които носят образите на бащата и майката са близки до техните сърца. Още по-близки са хората, особено християните, на Божието сърце, защото те носят Божия образ. Външното подобие (прилика) на децата с родителите, което често е и вътрешно, (трябва да) ни напомня за нашето вътрешно подобие с Бога.

         Както заимстваш своето дихание (дишане) от въздуха, и отново във въздуха издишваш вече вдишаното, с това винаги се намираш и си заобиколен от въздуха, който прониква в тебе.  По същия начин и твоята душа е от Бога и при Бога се връща (след смъртта) - затова ти винаги си в Бога, и от всички страни си заобиколен и вътрешно си изпълнен от Него. Затова е и казано: „изпълняйте се с Дух.” /Еф. 5:18/

       Както ежеминутно дишаш въздуха, така ежеминутно ти си или с Бога, или с дявола, в зависимост от това, какъв си по вътрешното си разположение. Каквото е въздухът за тялото, това е Божият Дух за душата. Както от въздуха вдишваш необходимото за протичане на живота в тялото, така от Божия Дух вдишваш в себе си добрите разположения и мисли.

         Когато чета Евангелието – това не е моят говор (език, мисъл), а на Самия Господ, Той Самият е в Неговите (на Евангелието) слова. Нали Той е Духът, Премъдростта, или безкрайната ипостасна мисъл - това е все Той, в тези чудни евангелски мисли и слова. Само словото е наше, човешко, или по-правилно - и словото е Негово (защото като разумни и словесни създания го имаме от Него), а мисълта, неговата същност, истината е Сам Господ. Точно по същия начин, например, виждам Спасителя на Неговата икона и на Неговия Кръст. Тук отново е Самият Той - вездесъщият мой Господ, в този образ, или на този кръст, както е в думите на Евангелието. Неговият образ на иконата и на кръста е само външен вид, а същност (зад тези видими изображения) е Той Самият, Който навсякъде, и във всичко, и чрез всичко се явява. Но особено – чрез образите и знаменията, на които се нарича (произнася, изписва) Неговото достопокланяемо име, или пък е изобразен Неговият образ. Така Той се явява със силата Си и в кръстното свещеническо благославяне с ръка – сякаш (чрез свещеника) Той Самият благославя. Затова свещеническото благославяне е нещо много важно (когато с вяра го приемаме). И обикновеното кръстно знамение (прекръстване), което всички правим, също има Божията сила, стига да е извършено с вяра. По този начин можем навсякъде да открием, и да се докоснем до (да усетим) Господа.

         Както дяволът в миг убива (душата) като прикрепва (внася) в сърцето някакво противозаконно (греховно) пожелание (като начало на всеки грях), или пък неправедни помисли – така Бог и Ангелът хранител в миг оживотворяват (душата) като внасят в нея святи желания и помисли. Трябва да бъдем внимателни и благодарни на Господа за Неговите дарове за света.

         Колко хубаво е да побеждаваме страстите! След победата чувстваш такава лекота в сърцето, мир и величие на духа (неподвластен на греха и съединен с Господа)!

         При всички изкушения трябва да се надяваме на Господа, както и при всички безотрадни (особено скръбни и безутешни) състояния на душата.

         Нищо от съществуващото не е толкова близо до нас, както Самият Бог. Той е Бог на нашите сърца, а на свой ред сърцето е самото наше същество, нашата същност.

         Научи се да подтискаш със силата на Божието име както сърцето си (ставащото в него), така и страстите, и волята си. Особено когато сърцето ти повече от всичко страда от поривите на самолюбието, когато е готово всичко и всички да поразява (да засяга и уязвява) и да руши.

         Аз имам Учител, Който ми дарува живот – всяко Негово слово е слово на живот, и следователно – на истина. На Него вярвам във всичко, а всичко което чувам противно на Неговото слово, независимо дали идва от моите мисли, сърце, или от хората – на това не вярвам и го смятам за лъжа и смърт за душата ми.

         Ако някоя мисъл е живот за сърцето, тя е истина (изхожда от Истината). Ако пък измъчва сърцето и е смърт за него, тя е лъжа (от областта на лъжата, на демонизма). Нашият Господ е мир и живот, и чрез мира (умиротворението) и живота почива в нашите сърца.

         Както виждаме, всичко веществено (неизбежно, рано или късно) изтлява, започвайки от храната и дрехите. Така и всички грехове, (както е лесно да съобразим), разтляват душата и тялото. Това трябва да възроди в нас надежда за нетленното и непреходното. Какво вършат всички, които живеят за да си угаждат с вкусна храна, да се тщеславят с дрехите си, с домовете си, с богатството си? Правят си на сапунени мехури (измамни, но не безобидни увлечения).

         Уважавай себе си като образ Божий! Помни, че този образ е духовен и ревнувай (старай се) да изпълняваш Божиите заповеди, които възстановяват в тебе Божието подобие. Бъди изключително внимателен и предпазлив да не престъпваш и най-малката Божия заповед. Такова нарушение (неминуемо) разрушава в нас Божието подобие и ни приближава до подобието на дявола. Колкото повече нарушаваш Божиите заповеди, толкова повече ще се уподобяваш на дявола.

 

 

         Адаптиран превод от: Моя жизнь во Христе, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева, ч. ІV, стр. 38 - 44,  СПб., 1893 год.

 

 

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза