ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 

5.VІІ.2015/22.VІ.2015 г

Неделя 5-та след Петдесетница

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

 

 

 

ДУХОВНОТО ЕДИНЕНИЕ НА ХРИСТА С ЦЪРКВАТА,

КАКТО И С ВСЯКА ВЯРВАЩА ДУША ПООТДЕЛНО

 

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

“Моят живот в Христа”

 

 

         Това, което нашият Господ Иисус Христос желае да извърши с всеки от нас е да изгони от сърцата ни лъжата (измамата), гордостта и дяволската злоба и вместо тях да насади Своята истина и любов, кротост и смирение.

     Дивно създание е човека! Погледни – в сътвореното от пръстта е заключено Божието дихание, лично, самостоятелно, свободно, което е образ на Самия Бог. Каква премъдрост и красота има в устройството на неговата телесна скиния! Колко премъдрост и любов, накратко – какво богоподобие показва чрез живота си сам човек – този (поставен за) бог за земята, както е казано: „да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие … и да господарува над цялата земя.” /Бит. 1:26/ Но ти човече, за да не се възгордяваш, погледни какво става с тебе когато това, което е образ Божий, излезе от тялото, като от свой храм? – Тебе някак съвсем няма да те има, ти ще изчезнеш за този свят. Храмът на твоя дух губи цялата си доброта и благолепие, превръща се в пръст и се „връща в земята, от която е взет” /Бит. 3:19/, напълно се смесва с нея, като част от нея. Дивно Божие създание е човека! Дивно е вселил Господ в пръстта Своя образ – безсмъртния дух. Но като християнин, още повече се удиви на премъдростта, всемогъществото и благостта на Твореца – такава пръст Той превръща в самото пречисто Свое Тяло и в пречистата Си Кръв, като вселява в тях Самия Себе Си, Своя пречист и животворящ Дух, така че Неговите Тяло и Кръв стават заедно дух и живот. И за какво е това? – За да очиства от греховете тебе, грешния, да те освещава, и осветен да те съедини със Себе Си. И вече съединен с Него, да те обожи, да те направи блажен и безсмъртен. „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога!” /Рим. 11:33/

         Грехът закрива и заслепява очите на сърцето (на душата). Крадецът си мисли, че Бог не го вижда, блудникът, като се предава на сквернодействие също си мисли, че Бог не го вижда. Така и сребролюбивия, лакомника и пияницата също си мислят, че остават на тайно със своите пристрастия. „Гол съм и се скрих” /Бит. 3:10/ - така говори с делата си всеки грешник, който (си въобразява), че може да се скрие от присъстващия навсякъде Бог.

         За това, че Господ вижда всичко, и че Той винаги е с нас, нагледно доказателство са Неговите божествени и животворящи Тайни. Чрез Тях, тук (на земята) Той ни дава да Го усетим, да поставим ръцете на нашето сърце в раните от гвоздеите, и да вложим пръст в ребрата Му.

          Със сърдечните си очи ясно виждаш как Господ постоянно те държи в послушание и подчинение на Себе Си със законите на съвестта (като неизменна част на нашето естество).

         Бог е такава (непостижима) духовна Същност, от Която произтича всичко, и без Която е немислимо нищо (от съществуващото). В Него е началото, продължението, живота и съхранението на всичко. Той е безкрайно и неизмеримо над всяко време и пространство. Той никога не започва (като Безначален) и никога на свършва (като Безкраен). Пред Него всичко е като несъществуващо. Той е навсякъде. Той не е извън никое пространство, нито извън никой атом, нито извън планини или небесни тела, нито извън моретата и въздуха, нито извън огъня и земята. Сам Той заема и притежава от вечността всяко пространство, заемано от което и да било тяло. И Сам със Своята сила съдържа битието на всяко тяло. Той присъства във всяко място на пространството, и на всяко невъобразимо за нас място (в съществуващото), като Сам съдържа неограничено (с присъствието си в него) всяко пространство. Накратко, Бог е Съществуващият т.е. Единствено Съществуващия (като Първопричина за Себе си, защото всичко без изключение произтича от Него).

     Нагледно доказателство (наред с много други) за Божието вездесъщие и промишление представлява растителността. Къде по земята няма (някакъв вид) растителност? Тя покрива равнини, катери се по непристъпните стръмнини на каменисти планини, проправя си път в пустините, развива корените си във водата и сред водите на необитаемите острови. И кой прави тя да расте, и кой я украсява с прекрасното разнообразие на цветовете? – Господ Бог. Нали и нея, по думите на евангелиста: „Бог тъй облича” /Мат. 6:30/ След като Бог и полската тревичка толкова грижливо облича, нима, дори и за минута, Бог ще захвърли и ще забрави човека? „Ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!” /Мат. 6:30/ Ако Бог ежеминутно оживява тревата, и не я отделя от Своя живот (поддържащата всеки живот Божия благодат), нима ще престане да оживява мене? – Не, разбира се, след като оживява и  облича тревата, в мен Той живее постоянно, като в храм – ако аз доброволно не Го отдалечавам със своите грехове.Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас?” /1 Кор. 6:19/ Нека да запомним казаното за храма! Апостолът нарича християнина храм, защото Божият Дух живее в него, следователно в християнските храмове постоянно живее Бог. Какво трябва да бъде отношението ни към светостта на храма и благоговението ни към него! Осезателно е Божието действие върху сърцата на пребиваващите в храма, които с молитва се  обръщат към Него.

         Душата не струва ли повече от храната?” /Мат. 6:26/ - Разбира се, че е неизмеримо, безкрайно по-ценна. В душата сияе образът на Невидимия Бог, Творецът на всичко. Не само веществените неща, но и душата и живота си аз не трябва да щадя заради ползата на ближниякакто веществена и телесна, така най-вече – духовна. Като служа с любов за полза на братята, с това служа на Самия Бог. Аз чувствам със сърцето си високата, велика истина: „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.” /Мат. 25:40/ Защо е така? - Защото, преди всичко, всеки човек е образ Божий, и защото Иисус Христос е Бог, но заедно с това и Човек, Глава на тялото, на Своята Църква. Така че ние представляваме „членове на тялото Му – от плътта Му и от костите Му.” /Ефес. 5:30/, т.е. – ние сме членове на Христа.

         Човекът е един малък свят. Както душата изпълва тялото, така Бог изпълва света (творението). Когато душата напусне тялото, то незабавно се разпада. Така също, когато Божият Дух остави света – той веднага се разпада. Душата е навсякъде в тялото, но най-вече – в сърцето. И Бог е навсякъде в света, но най-вече – на небето и в храма. И така, на всяка крачка трябва да се стремим да съзнаваме Божието всеприсъствие.

         Децата, които носят образите на бащата и майката са близки до техните сърца. Още по-близки са хората, особено християните, на Божието сърце, защото те носят Божия образ. Външното подобие (прилика) на децата с родителите, което често е и вътрешно, (трябва да) ни напомня за нашето вътрешно подобие с Бога.

         Както заимстваш своето дихание (дишане) от въздуха, и отново във въздуха издишваш вече вдишаното, с това винаги се намираш и си заобиколен от въздуха, който прониква в тебе.  По същия начин и твоята душа е от Бога и при Бога се връща (след смъртта) - затова ти винаги си в Бога, и от всички страни си заобиколен и вътрешно си изпълнен от Него. Затова е и казано: „изпълняйте се с Дух.” /Еф. 5:18/

       Както ежеминутно дишаш въздуха, така ежеминутно ти си или с Бога, или с дявола, в зависимост от това, какъв си по вътрешното си разположение. Каквото е въздухът за тялото, това е Божият Дух за душата. Както от въздуха вдишваш необходимото за протичане на живота в тялото, така от Божия Дух вдишваш в себе си добрите разположения и мисли.

         Когато чета Евангелието – това не е моят говор (език, мисъл), а на Самия Господ, Той Самият е в Неговите (на Евангелието) слова. Нали Той е Духът, Премъдростта, или безкрайната ипостасна мисъл - това е все Той, в тези чудни евангелски мисли и слова. Само словото е наше, човешко, или по-правилно - и словото е Негово (защото като разумни и словесни създания го имаме от Него), а мисълта, неговата същност, истината е Сам Господ. Точно по същия начин, например, виждам Спасителя на Неговата икона и на Неговия Кръст. Тук отново е Самият Той - вездесъщият мой Господ, в този образ, или на този кръст, както е в думите на Евангелието. Неговият образ на иконата и на кръста е само външен вид, а същност (зад тези видими изображения) е Той Самият, Който навсякъде, и във всичко, и чрез всичко се явява. Но особено – чрез образите и знаменията, на които се нарича (произнася, изписва) Неговото достопокланяемо име, или пък е изобразен Неговият образ. Така Той се явява със силата Си и в кръстното свещеническо благославяне с ръка – сякаш (чрез свещеника) Той Самият благославя. Затова свещеническото благославяне е нещо много важно (когато с вяра го приемаме). И обикновеното кръстно знамение (прекръстване), което всички правим, също има Божията сила, стига да е извършено с вяра. По този начин можем навсякъде да открием, и да се докоснем до (да усетим) Господа.

         Както дяволът в миг убива (душата) като прикрепва (внася) в сърцето някакво противозаконно (греховно) пожелание (като начало на всеки грях), или пък неправедни помисли – така Бог и Ангелът хранител в миг оживотворяват (душата) като внасят в нея святи желания и помисли. Трябва да бъдем внимателни и благодарни на Господа за Неговите дарове за света.

         Колко хубаво е да побеждаваме страстите! След победата чувстваш такава лекота в сърцето, мир и величие на духа (неподвластен на греха и съединен с Господа)!

         При всички изкушения трябва да се надяваме на Господа, както и при всички безотрадни (особено скръбни и безутешни) състояния на душата.

         Нищо от съществуващото не е толкова близо до нас, както Самият Бог. Той е Бог на нашите сърца, а на свой ред сърцето е самото наше същество, нашата същност.

         Научи се да подтискаш със силата на Божието име както сърцето си (ставащото в него), така и страстите, и волята си. Особено когато сърцето ти повече от всичко страда от поривите на самолюбието, когато е готово всичко и всички да поразява (да засяга и уязвява) и да руши.

         Аз имам Учител, Който ми дарува живот – всяко Негово слово е слово на живот, и следователно – на истина. На Него вярвам във всичко, а всичко което чувам противно на Неговото слово, независимо дали идва от моите мисли, сърце, или от хората – на това не вярвам и го смятам за лъжа и смърт за душата ми.

         Ако някоя мисъл е живот за сърцето, тя е истина (изхожда от Истината). Ако пък измъчва сърцето и е смърт за него, тя е лъжа (от областта на лъжата, на демонизма). Нашият Господ е мир и живот, и чрез мира (умиротворението) и живота почива в нашите сърца.

         Както виждаме, всичко веществено (неизбежно, рано или късно) изтлява, започвайки от храната и дрехите. Така и всички грехове, (както е лесно да съобразим), разтляват душата и тялото. Това трябва да възроди в нас надежда за нетленното и непреходното. Какво вършат всички, които живеят за да си угаждат с вкусна храна, да се тщеславят с дрехите си, с домовете си, с богатството си? Правят си на сапунени мехури (измамни, но не безобидни увлечения).

         Уважавай себе си като образ Божий! Помни, че този образ е духовен и ревнувай (старай се) да изпълняваш Божиите заповеди, които възстановяват в тебе Божието подобие. Бъди изключително внимателен и предпазлив да не престъпваш и най-малката Божия заповед. Такова нарушение (неминуемо) разрушава в нас Божието подобие и ни приближава до подобието на дявола. Колкото повече нарушаваш Божиите заповеди, толкова повече ще се уподобяваш на дявола.

 

 

         Адаптиран превод от: Моя жизнь во Христе, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева, ч. ІV, стр. 38 - 44,  СПб., 1893 год.

 

 

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза