Духовна беседа

Архив на храмовото издание „Духовна беседа“



КАК ПО ХРИСТИЯНСКИ ДА ПОНАСЯМЕ СКЪРБИТЕ

            Подвижниците дават разнообразни съвети с какви молитви да се молим по време на скърби. От молитвените последования в молитвеника съветват да се четат канона и акатиста на Сладчайшия Иисус, както и молебния канон и акатиста на Пресвета Богородица… За скърбящата душа много утешителни молитвословия се намират в Псалтира, като сред псалмите винаги ще се намерят такива места, сякаш специално написани за утеха на нашето скръбно състояние. Преп. Амвросий Оптински съветвал мнозина по време на скърби да четат някои конкретни псалми, като псалом 39-ти „Терпя потерпехъ Господа, и внят ми и услыша молитву мою…“ /С търпение понасях изпратеното ми от Господа, Той забеляза това и чу молитвата ми…- по слав. текст/, също и псалми 26-ти, 69-ти и 101-ви. При нападения, идващи от хора и бесове, той съветвал да се прибягва към псалмите на св. пророк Давид с които той се молел когато бил в гонение от врагове, а именно - 3-ти, 53-ти, 58-ми и 142-ри. При това от тези псалми да се избират онези стихове, които се отнасят към скърбите, като по-често се повтарят с вяра и смирение. Когато пък ни напада униние, или душата бива измъчвана от необяснима скръб, тогава да се четат псами 36-ти и 90-ти. Ако в името на Света Троица тези два псалома се четат както трябва ежедневно, по три пъти на ден, със смирение и усърдие, с преданост на всеблагия Божий промисъл, тогава Господ като светлина ще открие твоята правда и пътищата (делата) ти ще се видят като посред ден - само трябва да се подчиниш на Господа, и да Го измолиш (за това).

 

КАК ПО ХРИСТИЯНСКИ ДА ПОНАСЯМЕ СКЪРБИТЕ

            Св. Тихон Задонски пише: „Най-тежкото изкушение за надеждата се случва когато душата бива овладяна от мисли на безнадеждност, че няма спасение в Бога. /вж. Пс. 3:3/ Това е коварство на дявола, който насочва своите нажежени стрели към вярната на Бога душа, в желанието си да й отнеме съкровището на вечното спасение. Точно тук за християнина повече от всичко е необходимо да търпи, да прояви мъжество, да прояви сила и с добрата надежда да преодолее козните на врага, да остане непоколебим в надеждата, като помни утешителните слова на апостола: „който вярва в Него (в Христа) няма да се посрами.“ /1 Петр. 2:6/ „на ония, които любят Бога … всичко съдейства към добро.“ /Рим. 8:28/

Протойерей   Георги Флоровски

/1893 - 1979/

З А      Ц Ъ Р К В А Т А

 

„Колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.” /Бит. 28:17/

            В учението за Църквата „великата тайна на благочестието” се разкрива на вярващото съзнание в цялата своя неизследима пълнота. Църквата е Христово дело на земята, обективен резултат на Неговия изкупителен подвиг, образ на Неговото благодатно пребиваване в света „през всички дни до свършека на вековете”. В Църквата завършва и се изпълнява божественото домостроителство. Именно в Църквата, в лицето на Дванадесетте и другите с тях, като на предизбран начатък слезе Светия Дух в „страшното и неизповедимо тайнодействие” на Петдесетница. Също в Църквата като „дом Божий” се извършва и продължава със силата, действието и благодатта на Всесветия Дух спасението, освещението и „обожението” на тварите. Църквата е единствената „врата на живота”, по израза на св. Ириней Лионски, а заедно с това – богата „съкровищница” на всичко, което се отнася към истината. И затова само в Църквата, от Църквата и чрез Църквата се разкрива истинския път на християнското ведение (разбиране) и благочестие.

СЪДЪРЖАНИЕ