Аудиозапис на част от вечерното богослужение във вторник вечер на първата седмица на Великия пост.

Велик покаен канон на св. Андрей Критски в превод на съвременен български език.

 

Велик канон
на преподобния наш отец Андрей Критски

Във вторник на първата седмица на светия Велик пост, на Повечерието.
На всеки тропар правим по три поклона и на всеки стих: Помилуй ме, Боже, помилуй ме.
Велик канон.
Глас шести.


Песен 1.

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение - Той е Бог мой и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави.

Припев: Помилуй ме, Боже, помилуй ме!

Като Каин извърших убийство - оживих плътта и самоволно станах убиец на душевната съвест, воювайки против нея чрез моите зли дела.

Иисусе, не подражавах на Авеловата праведност; никога не Ти принесох приятни дарове, нито божествени дела, нито чиста жертва, нито невинен живот.

Ние, нещастна душо, като Каин, принесохме на Създателя на всичко порочна жертва - нечисти дела и непотребен живот, затова сме и осъдени.

Като оживи глината, Грънчарю, Ти я направи плът и кости и вложи в нея дихание и живот. Но, Творецо мой, Изкупителю мой и Съдия, приеми ме каещия се.

Спасителю, аз разкривам пред Тебе сторените от мен грехове и раните на душата и тялото ми, които вътрешните убийствени помисли разбойнически ми нанесоха.

Спасителю, макар и да съгреших, но аз зная, че Ти си човеколюбив: наказваш състрадателно и милваш с гореща любов, гледаш на плачещия и бързаш, като Баща, да призовеш блудния.

Слава: Троице надестествена, на Която като на Бог Един се кланяме, снеми от мене тежкото греховно бреме, и като добросърдечен, дай ми сълзи на покаяние!

И сега: Богородице, надежда и покров на възпяващите те, снеми от мене тежкото греховно бреме и като чиста Владичица, приеми ме каещия се.


Песен 2.

Ирмос: Чуй, о небе, и аз ще заговоря и Христа ще възпея, дошъл в плът от Дева.

Грехът ми шиеше кожена дреха, след като сне от мене предишната одежда, от Бога изтъкана.

Обвит съм с дрехата на срама като с листа от смокиня - за изобличение на моите самоволни страсти.

В срамна дреха се облякох, позорно окървавена от струите на живота, отдаден на страсти и наслаждения.

Попаднах в мъката на страстите и вещественото тление, и от тогава досега врагът ме измъчва.

Като предпочетох, поради невъздържанието си, любовта към вещественото и привързаността към притежанията в живота, аз, Спасителю, сега се превивам под тежко бреме.

Аз украсих плътския кумир с пъстро облекло от гнусни помисли и сега съм осъден.

Като се грижех усърдно само за външното украшение, аз пренебрегнах устроената по Божия образ обител.

Спасителю, чрез страстите си аз погребах красотата на първосъздадения образ - нея Ти потърси като (изгубената) драхма и намери.

Съгреших, - викам към Тебе като блудницата, - съгреших единствен аз пред Тебе, приеми, Спасителю, от мене, сълзи наместо миро.

Смили се, Спасителю, - като митаря викам към Тебе, - смили се над мене, защото аз съгреших пред Тебе тъй, както никой от чедата Адамови не е съгрешавал.

Слава: Възпявам Те, Единия на всички Бог в три Лица: Отец и Син и Дух Светий.

И сега: Пречиста Богородице Дево, единствена възпявана от всички, усърдно се моли да се спасим!


Песен 3.

Ирмос: Върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, утвърди, Христе, моите мисли.

В Тебе, Победителя на смъртта, аз намерих Извор на живота и преди да умра, аз от сърце викам към Тебе: съгреших, смили се и ме спаси.

Съгреших аз, Господи, съгреших пред Тебе, смили се над мене, защото няма между хората грешник, когото да не съм надминал със своите прегрешения.

Спасителю, аз подражавах на разблудните Ноеви съвременници и наследих тяхното осъждане: да бъда погълнат от потопа.

Ти подражава, душо, на бащиния убиец Хам: ти не прикри срамотата на ближния, като се върна гледайки назад.

Бягай душо моя, като Лот, от пожара на греха, бягай от Содом и Гомора, бягай от огъня на всяко безсловесно желание.

Господи, викам към Тебе, помилвай, помилвай ме, когато дойдеш с Твоите ангели да въздадеш на всички според достойнството на техните дела.

Слава: Проста, несъздадена Троице, безначално естество, възпявано в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се прекланяме пред Твоето могъщество.

И сега: От предвечен Отец без мъж си родила във времето Син, Богородице - о дивно чудо! - и си Го кърмила, пребъдвайки дева.

Песен 4.

Ирмос: Чу пророкът за Твоето идване, Господи, и се уплаши, че ще се родиш от Дева и на човеците ще се явиш и казваше: „Чух вестта за Тебе, и се уплаших”: слава на Твоето всемогъщество, Господи!

Бодърствай, душо моя, бъди доблестна, както в древност Великият от патриарсите, та да придобиеш деяние и разум, за да станеш ум, виждащ Бога, и в съзерцание да проникнеш в свещения мрак, и да получиш големи съкровища.

Великият сред патриарсите, като роди дванадесетимата патриарси, тайнствено ти представи, душо моя, стълбата на деятелното възлизане, като премъдро нареди своите деца като стъпала, а своите стъпки (по тях) - като възлизане нагоре.

Душо, ти подражаваше на омразния Исав и отдаде на своя прелъстител първородството на първоначалната красота и се лиши от бащинското благословение, и, окаяна, падна двойно - и в деяние, и в разбиране: затова сега покай се!

Исав бе наречен Едом, поради крайната си любодейна похот към жените: понеже непрестанно се разпалваше в невъздържание и се сквернеше в сладострастие, Едом бе той назован, което значи: разпаленост на грехолюбивата душа.

Макар и да си чувала, душо моя, за Иов, който на сметището бе оправдан, ти не показа ревност към мъжеството му, ти нямаше твърда решимост (да вършиш) всичко, което знаеш и чрез което бе изпитана, но прояви нетърпеливост.

Тоя, който преди седеше на престол, сега лежи в сметта гол и изранен; който имаше много деца и беше знатен, изведнъж стана бездетен и бездомен: (но) той прие сметището като палат, а раните си като бисери.

Слава: По естество неразделим и по Лица несливаем, Тебе, Троичен Единен Боже, богословя като Един царуващ и съвместно Владеещ, на Тебе пея песента велика, във висините възпявана тройствено.

И сега: И раждаш и в девство пребъдваш, и в двете естеството девствено запазваш: от тебе Родилият се обновява законите на естеството, а Го ражда утробата нераждаща. Където Бог поиска, там естественият закон се превъзмогва, защото Той върши всичко, каквото пожелае.

 

Песен 5.

Ирмос: Човеколюбецо, моля Ти се, просвети мене, който от нощен час в молитва подранявам, и настави ме с повеленията Твои, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля.

Слушала си, душо, за кошницата с Моисей, която в древност се носеше по речните води от вълните, бягайки от горчивата развръзка на Фараоновия замисъл.

Нещастна душо, ако си чувала за бабите, които в древност изтребвали делото на целомъдрието - новородените момчета, то сега, подобно на великия Моисей, бозай премъдрост.

Египтянина, поразил ума, ти, окаяна душо, не си убила, както постъпи великият Моисей; кажи тогава, как чрез покаяние ще се вселиш в пустинята без страсти?

В пустинята засели се великият Моисей: иди, прочее, душо, и подражавай на неговото житие, та и ти да съзерцаваш къпината на богоявлението.

Представяй си жезъла на Моисей, душо, който удари морето и сгъсти глъбината му, като образ на божествения Кръст, с чиято помощ и ти можеш велики дела да извършиш.

Аарон принасяше на Бога непорочен и истинен огън, а Офни и Финеес, като теб, душо, принасяха чуждо на Бога, осквернено житие.

Слава: Теб, Троице, прославяме - Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине, и Душе, просто Същество, Единица, на Когото вечно се покланят.

И сега: От тебе, Нетленна, Безмъжна Майко Дево, в бренното ми тяло се облече Създателят на вековете Бог и съедини със Себе Си човешкото естество.

 

Песен 6.

Ирмос: От все сърце извиках към щедрия Бог и Той ме чу от ада преизподен и от погибел живота ми изведе.

Вълните на моите грехове, Спасителю, се върнаха и ненадейно ме покриха, както в древност вълните на Червеното море покриха египтяните и военачалниците им.

Неразумен избор, душо, ти направи, както древният Израил: ти безразсъдно предпочете сластолюбивото пресищане със страстите пред манната божествена.

Ти, душо, предпочете подобните на кладенците хананейски помисли пред извора от камъка, отдето реката на премъдростта излива, като от чаша, струите на богословието.

Свинското месо, котлите и египетската храна ти, душо моя, си предпочела пред небесната храна, както това стори безразсъдният народ в пустинята.

Когато, Спасителю, Твоят раб Моисей удари с жезъла о камъка, тогава той нагледно изобразяваше Твоите животворни ребра, от които всички ние черпим питието на живота.

Изследвай, душо, и прегледай като Иисус Навин, каква е обещаната земя и засели се в нея чрез спазване на Закона.

Слава: Аз съм Троица проста и неделима, разделена по Лица, и Единица, съединена по естество, - така свидетелствуват Отец, Син и Божественият Дух.

И сега: Твоята утроба, Богородице, ни роди Бога, Който прие нашия образ. Него, прочее, моли, като Създател на всички, да бъдем оправдани по твоите молитви.

 

След това: Господи, помилуй, три пъти. Слава, И сега:

 

Кондак, глас 6.

Душо моя, душо моя! Стани, защо спиш? Краят се приближава и ще изпаднеш в смут. Пробуди се, прочее, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

 

Песен 7.

Ирмос: Съгрешихме, беззакония и неправди вършихме пред Тебе: нито изпълнихме, нито сторихме това, което Ти ни беше заповядал: ала докрай не ни оставяй, Боже на отците ни.

Когато волът се препъна, Оза само се допря до ковчега, возен върху талигата, и си навлече гнева Божий. Избягвай, душо, неговата дързост и с благоговение почитай божествените неща.

Слушала си за Авесалом, как се опълчил срещу самата природа; знаеш гнусните му дела: как той обезчестил леглото на баща си Давид; ала и ти си подражавала на неговите страстни и похотливи стремежи.

Ти, душо, пороби на тялото достойнството си на свободна, защото като намери друг Ахитофел - врага, ти се поведе по съветите му, но тях сам Христос ги разпиля, за да можеш всячески да се спасиш.

Соломон - чудният и изпълнен с благодатта на премъдростта, - извърши в древност зло пред Бога и отстъпи от Него. На него, душо, ти се оприличи с живота си, достоен за проклятие.

От сладостта на страстите увличан, той се сквернеше, о, горко ми! - любителят на премъдростта, сега - любител на жени разблудни и отчужден от Бога. На него, душо, със срамното си сладострастие ти подражаваше.

На Ровоам, който не послуша бащиния си съвет, ти душо, подражаваше, а също и на твърде злия раб, Йеровоама, древния отстъпник. Но бягай от такова подражание и викай към Бога: съгреших, смили се над мене!

Слава: Троице проста, неделима, единосъщна и едно естество - Светлини и Светлина, и три Свети и един Свят - така се възпява Бог Троица, но възпей и прославяй Живота и Трите Живота, душо - Бога на всички.

И сега: Възпяваме те, благославяме те, покланяме ти се, Богородителко, защото ти роди едничкия Христа Бога от неразделната Троица и сама за нас, земните, отвори небесните жилища.

 

Песен 8.

Ирмос: Този, Когото небесните войнства прославят и пред Когото херувимите и серафимите треперят - Него, всички същества и творения, възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте във всички векове.

След като подражава на Озия, ти, душо, двойно бе покрита с проказата му, защото мислиш за непристойни неща и вършиш беззакония. Захвърли онова, което имаш, и бързай към покаяние.

За ниневийците, каещи се пред Бога във вретище и пепел, душо, ти си слушала, ала не им подражаваше, но стана по-извратена от всички, съгрешили преди Закона и след Закона.

Душо, ти си слушала, как Йеремия викал в нечистия трап към град Сион и просил сълзи. Подражавай на неговия плачевен живот и ще се спасиш.

Към Тарс побягна Йона, след като предвиди обръщането на ниневийците, защото знаеше като пророк как милостив е Бог и бе усърден пророчеството му да не се яви лъжливо.

Ти слушала си, душо, как Даниил в трапа затворил устата на зверовете; ти узна как Азария с момците, чрез вяра угасиха жаркия пламък на пещта.

Всичко от Стария завет аз, душо, ти представих като пример: подражавай на боголюбивите дела на праведниците и бягай от греховете на лукавите човеци.

Слава, Троичен: Безначални Отче, събезначални Сине, Утешителю благ, Дух на правдата, Родителю на Словото, Слово на безначалния Отец, Дух жив и съзидаващ, Троице Единице, помилуй ме!

И сега: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в Твоята утроба се изтъка духовна багреница, плътта Емануилова и затова като истинска Божия Майка те почитаме.

 

Песен 9.

Ирмос: Неизказано е рождеството от безсеменно зачатие; нетленен е плодът на несъчетаната с мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството. Затова всички родове, като Богоневестна Майка, православно Те величаем.

Христос бе изкушаван, дяволът Го изкушаваше, показвайки Му камъните, за да ги превърне в хляб; възкачи Го на планината, за да види в един миг всички царства на света. Бой се, душо, от измамата, бодърствай и се моли на Бога всеки час.

Гургулицата, обичаща пустинята, гласът на викащия, Христовият светилник викаше и проповядваше покаяние, а Ирод с Иродиада тънеха в беззакония. Гледай, душо моя, да не паднеш в примката на беззаконието, но възлюби покаянието.

В пустинята живееше Предтечата на благодатта и всички юдеи и самаряни, щом чуха, се стичаха да изповядват греховете си и се кръщаваха усърдно. На тях, обаче, ти, душо, не си подражавала.

Бракът е почтен и ложето му - непорочно, защото Христос ги благослови, като на брака в Кана яде по плът храна и превърна водата във вино, и с това яви първото Си чудо, та ти, душо, да се измениш.

Христос стегна разслабения, който взе своя одър, Той възкреси умрелия момък, сина на вдовицата, изцери слугата на стотника и, като се откри на самарянката, изобрази за тебе, душо, служенето на Бога с дух.

Господ изцери кръвоточивата чрез допирането ú до края на дрехата Му, очисти прокажените, на слепите възвърна светлината, сакатите изправи, глухите, немите и прегърбените изцери с една дума, за да се спасиш ти, окаяна душо.

Слава: Да прославим Отца, да превъзнесем Сина и с вяра да се поклоним на Божествения Дух - неразделната Троица, Единица по същество, като на Светлина и (три) Светлини, като на Живот и (три) Живота, Която животвори и просвещава от край до край вселената.

И сега: Пречиста Богородителко! Пази Твоя град, защото чрез Тебе той с вяра царува, пак в Тебе се и утвърждава; и побеждавайки чрез Тебе, той надмогва всяко изкушение, пленява воюващите (срещу него) и управлява подвластните му.

Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас!

Андрее досточтими, отче преблажени, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за ония, които те възпяват, та да се избавим от всеки гняв, скръб, гибел и прегрешения ние, които искрено почитаме твоята памет.